Любовта не е емоция, а самото ти съществуване. – Руми (1207-1273)
27.07.2005. СЕКСАПИЛ И ЛЮБОВНА ЛИРИКА (2.)
Сънувах някаква романтично-сексуална преживелица с жена от кръга мои познати и тъкмо посягам да я запиша тази история заради лепнещата печал, която ми припомни в каква зависимост бях изпаднал от бившата си любима. Същото русоляво, безлично същество безредно не, ами безогледно обслужващо се с мъжете, и точно заради това изкушаващо ме да го покоря. И тъй, в съня, преследван от моите щури амбиции, едва не се превърнах в жертва на хитра ловджийка. Тези ловуващи самки кой знае защо ни привличат с чара на сексуалното, което за мъжа е жестоко предизвикателство. Тъй го улавят в мрежите си като глупаво насекомо в нежна на вид, ала жилава паяжина.
О, любовната страст никак не е хармония и смиреност! Бих я оприличил на буйство като след препиване със силен алкохол, когато разумът вече не успява да те спира, и уравновесени уж мъже започват да се държат като невръстни палета: слепи, лакоми, изгладнели, търсещи женска топлина, сякаш търсещи да сучат. Не бих си позволил в никакъв случай, колкото и опиянен от желание, да преследвам безогледно момичето-самка.
Преследваш ли я, бяга; не я преследвай ти,
почакай, не плаши я – сама ще долети...
съм писал в "Жена", текст отпреди трийсетина години. Сексуалното привличане на не любовта е сражение между два типа воля: женската и мъжката. Жената залага капани и препятствия, да се увери, че самецът насреща заслужава да го допусне при себе си, да му се отдаде, т.е. да го приеме за водач и чак тогава да му се подчини. Но този род подчинение е непрестанно изискващо у нея. Ако мъжът престане да създава ново – в духовен смисъл изречено, т.е. да създава онова тревожно неспокойствие у нея, което е именно тръпката на Любовта, тя просто намира повод го изостави, обръща очи към някой друг. И да не обвиняваме момичето, изненада ли ни с любовна авантюра извън коловоза, извън рутината на всекидневието. Изневярата й е наказанието й за мъжката ни леност и духовна инертност, скука, еднообразие у партньора в леглото или съпруг.
От снощния сън се измъквам като беглец от вражески плен и сега хем ми е чоглаво, че потурчих*, т.е.: унищожих аромата на изкушението, хем ми е ведро, че не залитнах да се затичам подир отлитащата, разперила крила в еуфорията си по друг мъж жена. Наистина, екзотично съчетание от тези две настроения! Ето, значи, повод да включа и цикъл от около дузина стихотворения газели** от по шест двустишия всяко, писани сякаш специално по тази тема за сборника "Порто Фино". Така собственият ми живот подсказва, насочва ме чрез сънища как да си пиша стиховете и книгите.
Вчера по обяд, когато тръгвах за училищното си дежурство (петчасово следобедно безделие в очакване някой да подаде някакви си там документи и да ги отбележа във входящия училищен дневник), гледам – събрали се съседите от целия жилищен блок, а под козирката на съседния вход е подпрян капакът на ковчег. На 58 години починал Иван или Ванчо Локото, един от компанията картоиграчи, смукачи на бира и домашна ракия край тава мешена салата в късните летни вечери. Та ме жегна под лъжичката – какво у тези мъже ме дразни?
Бях ги кръстил Групата на Шаро или Осъдените на смърт, понеже откривам – нямат вече мечти; предали се духом, отпуснали се, изгубили тонус за живот, за авантюри, та и жената не ги изкушава иначе, освен като обект на цинични задевки и лакърдии – все като да са изскокнали от пошлото шоу на самовлюбения шоумен Слави Трифонов, па и на повечето родни глуповати, просташки изпълнени с разкривени идиотски муцуни, жестове и гримаси, с претенция да са весели, предавания по българските тв-канали.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар