ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (460.)
Откъснатото цвете да се подари,/ наченатият стих – да се допише,/ любимата жена – да се ощастливи, / инак не си е струвало да се стремиш към нещо,/ което не ти е било по силите. – Омар Хайям*
АКО ЖЕЛАЕШ...
Ако желаеш да ме видиш, ела!
Ела тук, дето светът свършва,
дето житата и булевардите свършват,
дето човек може да си говори с небето
като малко дете, което люлее крачетата си
на крайчеца на Вселената.
Ако желаеш да се видим,
сложи пъстрата си рокля и
червените сандали, разпусни
косите си тъй, че вятърът да ги разреше,
и ела.
Ела накрая на света, по тънката пътечка
в тревите ела.
Прекоси разрушения мост
от войните помежду ни и влез,
влез, без да почукаш,
в сърцето, което
винаги е отворено за теб.
–––
Няма коментари:
Публикуване на коментар