ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (448.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (448.)

  И аз, щом отдалече те съгледам, в уплаха бледна, изведнъж изтръпвам. Сърцето трепва ми в гърдите, гласът ми става сух и сякаш спира. Сафо*

     25.01.2008. 

ПЕНЛИВ ПОТОК 

Пенлив поток в пустинята безводна,
храна в стомах, подут от глад,
мишле във ноктите на котка,
лоза над стръмен водопад,

око, напукано от струпеи,
коматче сухо черен хляб,
в хаванче – анасонът счукан,
усмивка на индиец сляп,

звездичка в облака вечерен,
трева в четвъртък ветровит,
със стик за голф добре уцелен,
с откос от автомат убит,

хлапак, в игрите си отчаян,
аз – дъжд над цъфналата ръж,
от страст и лед по теб запален,
моминска гръд под длан на мъж.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 25 jan. 2021

–––
* Вж. https://chitanka.info/text/13311 

Сафо (625-569 г. пр.Хр.) е от заможно семейство с политическо влияние на остров Лесбос, но политическите теми не намират отражение в лириката й. Омъжена за заможния Керкил от остров Андрос, за нея се знае, че има поне една дъщеря на име Клеида. В началото на VI в. пр.Хр. по политически причини живее в изгнание на остров Сиракуза. По онова време вече е дотолкова известна в гръцкия свят, че при пристигането й в града местните издигнали нейна статуя. Връща се в родния Лесбос през 581 г. пр.Хр. и според някои летописи живяла до дълбока старост. 

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D1%84%D0%BE Бел.м., tisss.