ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (417.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (417.) 

  Тича мокра до колене в цъфналата ръж… Робърт Бърнс (1759-1796)

  08.12.2007. МОМИЧЕТО ОТ КРАЙНИЯ КВАРТАЛ

Пратиха я наша Джени хляб от супера да вземе,
а пък проснали се неми локви езерно лъщят;
събота е, сутрин рано, люшка се пране голямо,
сякаш кораб е разпънал своите платна за път.

Във контейнера с боклука двама просяци се сбиха
за остатък от мастика и комат мухлясал хляб –
ругатни, псувни се чуха, даже мярна се мотика
и накрая появи се полицейски смел отряд.

Хем дъждовно, хем мъгливо, сякаш сме в квартално кино
пред завеси най-кирливи и в кресла с оръфан плюш;
от балкончетата сиви екшън гледаме на живо –
как онез се млатят диво и цвърти кръв с цвят на руж.

Покрай джипката с буркана, мигащ в синичко, застана
командирът полицейски, строен, горд и звездочел;
той към двамата хайлази нещо некрасиво каза,
плю в калта и сам нагази, спусна се като орел.

Знойната вдовица Кера с кокали и лук замери
джипката, с ченгета пълна, и им крясна с мъжки глас:
„Капитане, капитане! Оле-мале, що ще стане,
ако гьостерица хвана и сама ви погна аз!"

Господ гледаше отгоре – облаците с крак разпори,
тресна гръм и над квартала на талази рукна дъжд;
завоня екарисажно, ала туй хич не е важно…
Важно ще е, ако Джени тича в цъфналата ръж.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Рlovdiv, edited by 5 jan. 2021