понеделник, 7 декември 2020 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (374.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (374.) 

      14.02.2012. 

ХРАНЕЩИЯТ ВРАБЦИ


А Пловдив е тъй нежен с мене, че ще умра от студ;

далеч от шум и суетене, навярно съм си малко луд,

та да дописвам сред тъгата най-веселия си роман*

без лятото и без житата – и както винаги пак сам.


При нас е зима и врабците от моя мъничък балкон

са благодарни за трохите. Наметнал вехтия балтон,

притоплям се, като ги гледам – и нека все да е така,

додето се усетя беден, без ни една троха в ръка!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа


Plovdiv, edited by 07 dec. 2020

Илюстрация:
- Зимата на 1953/1954 г., преди да се роди сестра ми.
–––
* "Историйките на ученика Ламски". Бел.м., tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Из дневника на един пловдивчанин (1713.)

 ИЗ ДНЕВНИКА НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1713.) Отначало ти е чоглаво, непривично тъжно, питаш се: Ама наистина ли това точно на мен се случи? ...