ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (374.)
14.02.2012.
ХРАНЕЩИЯТ ВРАБЦИ
А Пловдив е тъй нежен с мене, че ще умра от студ;
далеч от шум и суетене, навярно съм си малко луд,
та да дописвам сред тъгата най-веселия си роман*
без лятото и без житата – и както винаги пак сам.
При нас е зима и врабците от моя мъничък балкон
са благодарни за трохите. Наметнал вехтия балтон,
притоплям се, като ги гледам – и нека все да е така,
додето се усетя беден, без ни една троха в ръка!
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited by 07 dec. 2020
Илюстрация:
- Зимата на 1953/1954 г., преди да се роди сестра ми.
–––
* "Историйките на ученика Ламски". Бел.м., tisss.
Няма коментари:
Публикуване на коментар