ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (396.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (396.)  

  Но Париж е безкраен и многолик и всеки, който е живял в него, го помни по своему, не тъй както другите. Ние винаги се връщахме в него, както и да се променяхме, както и да се изменяше и той, независимо дали ни беше трудно или лесно да отидем там. Париж винаги заслужаваше това – каквото и да му отдадеш, ще получиш равностойна замяна. Но аз описвам Париж в онези далечни дни, когато бяхме много бедни и много щастливи.* – Ърнест Хемингуей (1899-1961)

   30.10.2008. 

ИЗПАДАМ В ПЛЕН

 

Изпадам в плен на всякакви измами
и лъжат ме тъй, сякаш съм глупак,
от мен тук по-наивен просто няма
и доверчив докрай оставам пак.
 
Купуват ме и ме продават, само
достатъчно е, че им вярвам аз
и може би в това е мойта драма,
че срам ме е дори да ревна с глас.
 
В съгласие у мен живеят двама –
наивник и щастливец, та напук
чувал жито заменям с наръч слама
и вадят ми душата със памук.
 
Тъй милозлив към тариката мазен,
пред грандомана – в смут на колене,
не мога истински да ги намразя
или да им обърна гръб поне.
 
На всякакви небивалици вярвам,
крадеца да пожаля съм готов,
на лицемера с гордата му врява
отвръщам с най-смирената любов.
 
Ала каквото и да стане, зная –
щастлив родил съм се на този свят
и чувствам се почетен като в Рая,
където за мизерника е ад.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Рlovdiv, edited by 21 dec. 2020

Илюстрации:

- С по-малката ми дъщеря, когато бяхме бедни.

- Играчките на моите деца бяха празни буркани.

–––

* Последният абзац от издадената посмъртно книга на Ъ. Хемингуей "Безкраен празник". Бел.м., tisss.