ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (386.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (386.)  

   "Човекът е струна, опъната между животинското и свръхчовека над пропастта" – Фридрих Ницше (1844-1900)

    05.07.2004. 

ГОЛАТА ИСТИНА

Запомнила си вероятно лятото,

когато си била така щастлива –

сега тук се убиваме от чакане,

а всъщност чакането ни убива.

Наклон задават изверги в живота ни,

ала съвет аз другиму не давам –

сега и тук на мене ми е готино,

защото знам, че милост заслужавам.

Поляна и цветя са ми достатъчни,

и дъжд като ведро да се изсипе,

да мина бос по спомена от лятото,

и после – дето видят ми очите.

Не искам с тарикати да се бия,

как писва ми Световното тържище!

За кратко сме, едно кафе да пием

и подир нас да не остане нищо.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 14 dec. 2020

- 1940. Отляво е майка ми, момиче от Пазарджик.

- 1980. Син на баща си дърводелец от Харманли.

   Двама, на които дължа живота си и това, което съм – отидоха си на 61 и на 63 г., като че никога не ги е имало, защото бяха обикновени хора с едната си чест и достойнство.