ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (384.)
"Човекът е струна, опъната между животинското и свръхчовека над пропастта" – Фридрих Ницше (1844-1900)
28.07.2012.
ДВА КУФАРА
И какво да се
правя, кажи,
като вплетен съм яко в лъжи,
като нищо нормално не става
в прокълнатата наша държава,
откъдето реших да ти пиша
без илюзия с тъпи въздишки –
че онези там тъй подредени
не познават ни теб, нито мене,
а защо ли и теб да те мислят,
като искаш да любиш на чисто?
Реалността може би е такава –
любовта и в Париж се продава,
и врабците край Сена ще кажат,
че е сив като в Пловдив паважът,
дали пък не е все едно
аз къде ще съм, че да се жаля –
парижани си чакат Годо,
ние тука гоним Михаля.
Пожелавам ти нейде в Париж
Принца си, ах! – дано го дочакаш,
че Париж е разкошен афиш
за глупачка с два куфара в мрака!
като вплетен съм яко в лъжи,
като нищо нормално не става
в прокълнатата наша държава,
откъдето реших да ти пиша
без илюзия с тъпи въздишки –
че онези там тъй подредени
не познават ни теб, нито мене,
а защо ли и теб да те мислят,
като искаш да любиш на чисто?
Реалността може би е такава –
любовта и в Париж се продава,
и врабците край Сена ще кажат,
че е сив като в Пловдив паважът,
дали пък не е все едно
аз къде ще съм, че да се жаля –
парижани си чакат Годо,
ние тука гоним Михаля.
Пожелавам ти нейде в Париж
Принца си, ах! – дано го дочакаш,
че Париж е разкошен афиш
за глупачка с два куфара в мрака!
Plovdiv, edited by 13 dec. 2020
Няма коментари:
Публикуване на коментар