ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (363.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (363.) 

  Не назлобявай срещу Злото, че на Злото точно това му е целта! – tisss (1947)

  19.08.2003. ЛЮБОВНИ ДОГОВОРИ СЕ СКЛЮЧВАТ В НЕБЕТО

   Защо птицата не казва: "Схващат ми се крилата. Имам болки в ставите. Жилите ми изтръпват. Вече съм стара и немощна и ми е време да си почивам"? Може би защото престане ли да лети, тя просто загива. Животът у нас, човеците, е повече над сферата на конкретното: работа физическа с видими резултати; затова и случва се човекът да изглежда жив, а пък духът му отлитнал, няма го у него духът. Хленчовете у този човек издават, че вегетира, мъждука, та и на себе си вече е омръзнал. Друг пък изпъва шия, напряга мускули, с две думи: труди се, обаче в дейността му няма живец, дяволитост няма, и поради что? Защото всичко върши по инерция като дърт кон на селски геран.

  Талантливостта произтича по-вероятно от нашия здравословен егоизъм, който пък ни пришпорва да търсим Любов в най-различните й форми. Искат да бъдат обичани, почитани, уважавани: и едва проходилото детенце, и престарелият лъв. И естествено предприемат някаква авантюра, някакви свои походи през заснеженото поле, за да им се учуди и да им се възхити светът или поне да ги оцени и отбележи в нечия история. Започвам май да отграничавам плътското (секса) от любовта като душевно вълнение. Завчера любител-художник – явно мислеща тръстика, ми каза, че всички ние мислим с усреднени представи, не схващаме всичките подробности от цялото, но по няколко бегли щриха си изграждаме модел, който приемаме за истина. И си мисля: ето, значи, защо личността Хикс Игреков ми се явява в ореол от оптимистично оранжево, та дори ми розовее, а личността Игрек Хиксов в моите си представи до каквото се докосне, то посивява, сгърчва се в печал като студената сутрешна пепел от снощния весел огън.

  Вътрешната ни матрица създава слънчевото или гротескното върху вътрешния ни пейзаж с мними изображения, а оттам са честотите на излъчването, на които честоти възприемаме отделния човек. Уморен от връхлитащите събития, първият ще открие мотиви за песимизма си; истинската причина за неговия тъп песимизъм, обаче, са не нещата извън, а нещата вътре в неговото съзнание. Престанал вече да обича, да се изкушава, да се любува на живота и света, пък другите му виновни. Яко оправдание!

  При Маруф завчера, в неделя соча на Емил* да види текста от 16 юли и той, като го прочете, рече късо: "Албум. Албумни редове", или нещо в такъв смисъл и пак с тези думи: "албум, албумна". Не знам доколко издържа на сериозен прочит записаното в дневника от 16 юли; истината е, че ми доставя удоволствие извличането на някакви резки логически умопостроения от хаоса на най-обикновения и делничен мой живот. Имам усещане, че опъвам струните на музикален инструмент, акордирам пиано, което стопаните са държали десетилетия в мазето с въглищата, но извадено от паяжините и кюмюра, това пиано пак зазвучава – ту в героическа гама, ту в романтичния стил на Любовта и Веселието от живота. Написаното с удоволствие, би трябвало да принесе за прилежен читател удовлетворението, че с него споделят нещо твърде лично, което касае всички нас, всеки човек, и тъй четящият научава още нещичко важно за себе си.

  Ах, как обичам потайните нежни сражения между дух и рутина! Това е моето амплоа, моите Малки войни**. Овациите ме обезоръжават, правят ме безпомощен и плах; виж, иронията е точно храна за честолюбието, за егоизма ми. "Албумна поезия", "албумни редове" ще рече сладникаво-сантиментална литература и публицистика без особено значение. Рано или късно, надвишаващият поне хиляда печатани на пишеща машина страници текст, наченат през нощта, когато се роди внучката ми, 7/8 окт. 1994 г., ще се срещне със своите отрицатели и добре е, когато това са мои приятели, за да мога без ожесточение да проверя има ли смисъл почти всекидневното писане и обмисляне на вътрешни духовни пространства.

  Любовните договори се сключват в небесата от нашите ангели. На грешната земя, се сключват само браковете по сметка, когато двете страни приемат куп компромиси и взаимно си затварят пътя към щастието заради мнимо удовлетворение, че – видите ли, и ние сме като другите, правим си хесапа, независимо че това е пак любов. Моят ангел е своенравен и не се съобразява с желанията ми, но ме пази може би точно по тази причина. Простичко казано, аз лично не виждам онова, което той знае за мен.

  Опити за сентенция... Ако си лицемер в дребните нещица, как ще напишеш честно за големите неща в живота!

  Любовта се не купува, че тя е дар от небесата. Казват: "Еди кой си воюва за своята любов"; а мен това ми изглежда глупаво. Любовта просто е – идва и си отива, когато пожелае, в състояние е да се надсмее и над най-прецизни наши мерни системи, които непрекъснато създаваме, уж да проумеем собствената си природа и странности.

  Учудва ме как наивно неопитно момиче успява от множеството ухажори да открие точно този мъж, който й е нужен. В това отношение мъжете сме слепи.

  Ако ти е усилно и не откриваш поради каква причина ти е чоглаво, влез в себе си и се разбери със своя Ангел хранител (в смисъл: пазител).

  Достатъчно е да подходиш със смирение към Съдбата, и Ангелът ти ще ти подскаже с мълчание как да постъпиш, за да си върнеш хармонията и жизнения ритъм.

  Ям, спя, работя, мечтая: отпивам на малки глътки от горчивото и сладкото; и това е всъщност е разкошът, че съм жив, имам още куп пожелани неща за постигане. Наситя ли се, отпусна ли си юздите, тогава какъв смисъл повече да живея?

  Боли те... Значи, че си жив. Мъртвото не боли.

  Ако разкодират механиката на любовните ни мераци, ще изчезнат чарът и уханието, а най-отдолу ще се озъби ръждивата арматура на Необходимостта, която унизително се отнася към божественото у теб, към Бог Съвест в твоята лична вътрешна вселена.

  Съвест – другото име на Бог.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 02 dec. 2020

___

* Емил Калъчев. 
** Вж. "Мелодиите на Дино", писан през зимата на 1968/1969 г. в софийската ми студентска квартира на ул. "Петър Митов" № 8, в жк Слатински редут. Бел.м., tisss.