събота, 14 ноември 2020 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (331.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (331.)  

      ...съм прекрасна, ерусалимски дъщери,
    като шатри кидарски, като Соломонови завеси.
    Не гледайте, че съм помургавяла,
    защото слънцето ме е опалило.
    Разсърдиха се братята, та ме сложиха
    да им пазя лозята;
    но своето лозе не опазих...

    Библия, Соломон, из "Песен на песните"

   04.09.2009. ЗА КАКВО СА ТИ...

За какво ти са тия гърди, питам.
Някой възхищава ли им се с тръпнеща длан?
Някой гали ли зърната им тръпнещи,
докато аленееш от свян цялата
в своята нежна и розова кожа?

Тъй лесно е да кажеш "Простак" на мъжа,
осмелил се
да ти отправя подобни въпроси...

Седнала небрежно гола, сама пред огледалото,
току-що излязла от банята с мокро лице,
докато разресваш косите си влажни
и триеш бедрата, глезените и раменете
с хавлията мека – не пожела ли за миг поне
някой мъж да седи на фотьойла отсреща
с чаша златисто и силно уиски в ръка,
да ти се любува,
да се изкушава от теб?

Тъй лесно е да кажеш "Простак" на мъжа,
осмелил се
да ти отправя подобни въпроси...

Но все пак рискувам да те попитам:
"След като си в тоя миг така прелъстителна,
толкова хубава,
с толкова женственост и чар,
не е ли посегателство срещу теб самата,
срещу радостта, че живееш и се надяваш,
а седиш сама гола в килията на самотата
като осъдена да чакаш Някого,
а Той не идва просто защото
пропуснала си да го поканиш
и дори се гордееш със себе си,
с това издевателство над себе си?"


Тъй лесно е да кажеш "Простак" на мъжа,
осмелил се
да ти задава подобни въпроси!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 14 noe. 2020

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)  Миналото живее, докато го помним. Мъртвите са живи, докато ги помним. Бедата не е в смъртта, а в заб...