Такива като мен са доверчиви и мъкнат делничния си ярем, но аз те виждам трижди по-красива до смърт да се сражаваш зарад мен.
01.01.2002. КАТАСТРОФАТА (1)
Въртях се цял ден покрай този бележник и нищо не записах. И ето сега – след десет часа вечерта имам най-сетне възможността за човек с въображение да режисирам по-нататъшния развой на ситуацията с Re. Всъщност, от самото начало, за мен това е 16 октомври вечерта, когато научих за изневярата й, се държа в моя си стил: независим, уж неособено интересуващ се, а е точно обратното, този случай за мен е шансът да си изпробвам и аз, от своя страна, оръжията. Момичето само се постави в ролята на вещ за купуване; колкото и красива да е една личност, щом си определя цената, това вече окончателно обезсмисля всичко; в сферата на любовта, където опират до самолюбие и достойнство нещата, не съм склонен на покупко-продажби от какъвто и да е вид. Но какво да я правя; като всяка жена, и тя се е изкушила да се подреди, като се остави да бъде завоювана от най-удобния според представите й мъж измежду онези, които й се мотаят пред очите. Леле, какви сметки, каква припряност да не изпусне "щастието"!
Любопитно ми е до каква степен интелигентно момиче на трийсет и
четири може да се вживее в ролята на стока, залагайки душата си, макар в случая
не точно това да ме предизвиква най-силно. Предизвикателствата идат основно откъм онзи човек. За моя начин на преценяване няма по-лош подход от този да тръгнеш да пазаруваш любов с демонстрации на
всеотдайност, с неотклонно преследване. Ама че глупак! Залогът му е да спечели. Вглъбена в себе си от два месеца, Re. сякаш престана да е
онова, което бе и дотогава съм ценил и обичал. Няма прошка за предателя, докато сам
не се покае. Разкаяние ли е моята цел? Защото освен предателството – може би
поради наивност, или нещо доста по-сериозно пред Бог, който за мен е съвестта у всеки от нас, отдавна съзирам и лицемерие, както в отношението ми към религиозните
ритуали: постенето по четирийсет и пет дни, вярата в Христос, която никак не се
съгласува с извличането на материални изгоди, уповавайки се на тази видима, външна за света манипулация.
Пак я обичам, но не по същия начин, както преди нейната авантюра, подплатена уж с най-добри намерения да се пожертва заради децата си.
Ако действително вярваш в християнския бог, не разбирам какви извънредни
обстоятелства биха те извадили от равновесие, та да залитнеш встрани от
смирението и съвестта. Дотук с нищо не съм й попречил да си осъществи намерението;
помагах й дори, колкото можах, да прилепне по-плътно към самоуверения кандидат-жених многознайко – отстраних се отвсякъде, където успяваше да си вре носа; отстраних се, да се усети господар на положението. Интелигентната Re. почти ме
разконспирираше на моменти, озадачена: как така, защо не се боря, защо дори не
проявявам желание да видя съперника.
Желая да осъществят плановете си: тя – нейната цел да осигури за децата си уют и дом, какъвто фактически досега им е липсвал с физически отсъстващия й досегашен съгруг, многознайкото – своя . Оттам-нататък ще е моето удовлетворение. Горчивият ми
досегашен опит с интелигентни млади жени ми говори, че нищо не съм загубил от
достойнството си, дотук поне не съм извършил груба грешка, за която да съжалявам. И тъй обичам тази жена, но не бих я желал за съпруга,
както не съм си го пожелавал и досега. Като се отдалечава от мен обаче, тя се
отдалечава и от себе си.
02.01.2002.
Щастлив ли е бил някога Иисус, какво пишат
евангелистите? Да проверя! Струва ми се, не е бил щастлив в ни един миг от
земния Си живот. Бил е пратен тук, за да страда и чрез страданието Си да ни
извиси до духовността. Тогава защо сам се
уподобява на Любовта? Нали Любов е тържество на хармонията, щастието да си такъв, какъвто си!
Всяко малко момиченце – откакто се усети нещо по-отделно от родители, баби, лели и прочие близки, бленува приказка, чийто финал е Щастливото
омъжване за Принц. И по-късно някогашните принцески си съсипват живота, обричайки се на някой мухльо,
вземайки го в първоначалната еуфория на любовната си страст за Онзи приказен син на крал и кралица от вълшебните детски историйки, с които някога били приспивани.
Какво е това! Възможна ли е любов без крилатия усет за пространства и
свободата да летиш? За мен животът като че свърши на 17 октомври 2001 г.; остава ми спокойно да дочакам физическата си смърт. Понякога, и все по-често напоследък, си мисля,
че жените никак не ме вълнуват. То не е разочарование, а печално откритие за
истината, че на момичето си трябва да му съчувстваш, макар и когато го въздигаш за кралица.
"Мили Ж.,
Честита Нова година! Желая много здраве! Нека се сбъдне поне една твоя
мечта! Re." Послание по джиесемчето около десет и двайсет
тази сутрин, докато пиех кафе с компания в кафенето покрай училището. "Много
здраве" ми звучи като "Върви си със здраве", а "Нека
се сбъдне поне една твоя мечта" – лъх от удовлетворението, че се отървала
от безподобен мечтател и летящ из облаците глупак, като моя милост.
Подир час и половина отговорът ми гласеше: "Здраве и да си много-много щастлива
през Новата 2002 г. ти желая, коте!" Изобщо, в иронията и двамата сме на висота.
От връзката ми с нея нищо повече не мога да очаквам освен горчив привкус,
че съм затворил последната страница от книгата на щастие и любовни изкушения.
Заплашен съм от участта да се превърна в оптимиста досадник. Разочарованията ме връхлитат едно през друго. Чувствам се ненужен, и това е
най-отвратителното, което можеше да ме сполети. Отрезвявам; започвам да откривам само сполучливи хора
около себе си, което ме кара да се намразя, че съм се появил в този свят точно такъв, какъвто съм. Нарядко телефонът звъни, но не изпитвам желание да говоря
с когото и да е точно в този отрязък от живота. Нямам какво да кажа, не ме
вълнува и онова, което някой би пожелал да сподели и да ми се оплаче. Че кой съм? Да не съм арменският поп! Писна ми да
съм Стена на плача, спасителен пояс за давещ се, ехо от възторг за щастливци.
Енергията ми се
обръща срещу мен. Изчезна ли от шарениите, от суетите на живота, ще ме споменават вероятно като тип, пописвал нещо си за свое удовлетворение, ама къде беше, кога изчезна? Всичко,
всичко за късо време изгуби стойност. Тази яснота ме довършва. Без илюзиите си съм риба на сухо. Предпочитам да спя, да спя, още да спя. В сънищата се усещам щастлив. Хубаво ми е, като
се върна обратно в спомените от ранните детски години, където ми беше така
уютно с майка и татко и където всичко си беше на мястото... Нищо, че ме
биеха, биеха ме така жестоко, че чак се нараняваха един друг, само да ме ударят по-болезнено, докато свил се от зор в ъгъла под тезгяха на моя баща мебелист, жалех онези двама да не се наранят. Ала патината на годините обгръща дори и това във
вълшебно сияние, в розова мъглица, където всичко е точно тъй, както би трябвало
да бъде, защото в основата му все пак е, и си остава Любовта.
Следва
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар