...Но аз зная, братя, че вие, както и вашите началници, сторихте това по незнание; а Бог, както беше предизвестил чрез устата на всичките Свои пророци, че Христос ще пострада, така и изпълни. И тъй, покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви... Библия, Деяния на светите апостоли (ІІІ,17-19)
19.10.2001. ЗА ПО-ВИСОКА ОРБИТА?
Едва удържам: говоря по-оптимистично, колкото по-силно ме боли. Собствения си крах назовавам победа; победа над кого и над какво обаче! Свивам се в себе си както вълк в зимното свое леговище, а триж по-ярко се озовава пред мен предизвикателно блестящият образ на Предателството. Това ли е точната дума? Сам го създадох това предателство, овчедушието си дали не наричам смирение? Жената е като вода: заема формата, която й позволиш, интуитивното женско начало си търси стопанин, водач и Вергилий някой си в ада; а не си очевидно ни едно от тези три – затова жени, които си обичал със сърце, в отговор са те унижавали. Женски сълзи, удобни обяснения, уж за да ти спестят болката. И ето я жътвата – самотност, за която определенията са бледи.
Усещаш се празен, сив, ненужен. Никой не се интересува от теб, никой не те мисли; всичко дотук било илюзия, красива наистина, но измислица, рожба и плод на твоите фантазии, че има на този свят момиче жизнено, от плът и нерви, достойно за любов, неподвластно на суета, егоизъм, жестове от жал. Ако твоята Дулцинея дел Тобозо е наистина онова скъпо същество, което те възторгвало досега, дали би ти се случило именно с нея? Лесно те отстрани и ти не разбираш смисъла на стореното. И какво се оказа! – мъжът трябва да се пази най-много от онази, която обича. Сега е можеш да се побереш в кожата си от изненада. Така жестоко си се лъгал в онази, която си приел за образец на всички женски достойнства? Щом и тя не е това вярно и предано човешко същество, за което си мечтал от ранно детство, то ясно е – не, няма такава жена. Прав е Шекспир (1564-1616): "Непостоянство, твоето име е жена!" Нима вече не си проумял печалната истина за себе си? Колко пъти си бил лъганият, униженият, оскърбеният! И за какъв оптимизъм у себе си бръщолевиш!
Пренебрегваш ли я и мачкаш самочувствието й, следва те като
предан оръженосец; поставиш ли я в пространството редом до теб си, дадеш ли възможност да определя нещата помежду ви – свършен си и вече обречен, вече си
causa perduta*. Във филма "Бодигард" актьорът Кевин Костнър (46-г.) изгражда онзи образец на Истинския мъж, който възторгва мъжете в цивилизования свят: интроверт и самотник,
недоверчив и подозрителен към женските предизвикателства, вглъбен в работата си, уравновесен, кратък, рязък, пестелив на каквито и да са обяснения
относно личните си дела. Казва ли нещо, изрича го не с думи, а със самото си
държане, в което едва сега – след своя крах, откриваш едва доловима, ясна за силно интуитивната женска природа иронична
пренебрежителност. Сякаш наставлява: Не бива да я приемаш прекалено насериозно; постъпвай с нея като с
красива много крехка играчка – обличай я, накичи я с лъскави дрънкулки, остави я сама
да се опиянява от възбуда колко е прелъстителна за света, употребявай я като кукла и трябва да е доволна – да й е предостатъчно, само като си
представя, че е прелъстявана със страст, на дъното на която звъни метално
острието на самурайски меч.
Допуснах да си поиграят с мен и да ме захвърлят като омръзнала дреха. И никой не ми е виновен. Re. е такава,
каквото са всички останали жени дълбоко в същността си. Изгубвам нещо много
скъпо. Липсва ми. Не знам и какво ще последва; иска ми се да я заваря някой ден: като отворя вратата, да видя сандалите й в антрето, да чуя гласа й откъм спалнята,
където нехайно се е излегнала, опряла високо голи пети на стената, с блестящи от
вълнение очи на влюбена...
Господи, това вече никога няма да се случи! Питам, защо си
толкова жесток; с какво те подразних, къде сгреших, та се наложи да ми отредиш
толкова болка?
20.10.2001.
Обичам те.
Странна е моята любов, но те обичам. Не мога да си простя как глупаво съм се
отнасял към Любовта; самота е наказанието за пропиляно щастие.
Бях Цезар, сега съм
най-нищият, Просякът на
света. Срам ме е да се гледам. Тъй повърхностен, тъй недостоен
през всичките десет години, откак те срещнах, откакто учуден те видях в Онази ябълкова градина край Пловдив
– учуден не от теб, от себе си учуден: стоях като един Голям глупак в зеленото поле на Тракия, в Райската градина на света стоях, типичният Адам, който така и не ще проумее какъв разкош е Любовта. "Щом любов си нямам, нищо не съм!" Животът губи смисъл без теб. А всичко случило се напоследък между
нас ме наранява; обвинявам се за куп неща – и ни едно от всичките не мога да
поправя. Колко слаб изведнъж се почувствах, колко кървящ, безпомощен! Изключих
джиесема – да не се изкуша да ти се обаждам, когато ме връхлитат вълни на
покруса. Нощем прекарвам в полусън, скачам от леглото, бродя из стаите.
Боли, но не бива да бъда съжаляван: заслужил съм си я тази болка. Нямам къде да ида, кому да се оплача, че съм разрушил мостовете; нямам и приятели, всичко около мен е фалшиво, пошло, търси личната своя изгода. Гарванът върху сухо дърво кому е притрябвал! Ненужен съм, и това ме
ужасява, място не мога да си намеря. Чакам да позвъниш... И в този миг чувам
телефона от съседната стая. Обажда се Re.: "Може ли да се видим!" Кога? – питам. "Веднага" – ечи в слушалката на домашния ми телефон.
Дойде с половин час закъснение; към девет вече сме в едно от нашите кафененца и едва седнали, тя обяви, че черпи за рождения си ден: "Защо си изключил джиесема! – учуди се. – Точно сега, когато си ми нужен, за да съм сигурна, че си близо
до мен." За съвпадението между последното, което написах – "Чакам да ми позвъниш", и това, че
точно в онзи момент, докато съм го писал, е набирала домашния ми телефон, почвам
да мисля: Дали нашите два ангела не са над масата ни като буревестници с разперени неподвижно огромни белоснежни крила?
Други съвпадения. Re. казва ми, че е съхранила в джиесема едничко мое послание – "Коте, обичам те!" – получено на 21 август т.г., когато била сред поляните около хижа Здравец** с децата и господин Новичок. При положение че не ми е навик да изпращам подобни послания,
кой ме изкушил да го сторя в онзи час и минута? Съседката Стела, чието име е "звезда" от гр. или евр. и от която заех днес пари да възстановя връзката на джиесема си
с операторите от М-тел, оказа се, е родена на същия ден 18 октомври, макар преди повече от 70
години.
С г-н Новия Re. се запознала
на 2 юни – деня на 20-годишнината от запознанството с първия й мъж. Същата
вечер съпругът й рекъл: "Имаме
повод да отбележим кръгла годишнина!" Казал й го вечерта, когато се добрала премръзнала и
превъзбудена от излета до местността Белинташ в Родопите, от който се оплакваше, че го преживява
отново и отново като кошмар – сама с шестгодишното синче на тясна площадка край
трийсетметрова пропаст, при пороен дъжд и пронизителен вятър, далеч от Пловдив.
Местността Белинташ: вероятно култово място от езическите времена на
древните ни предци траките... Решиш ли да потърсиш Свръхразум или Отвъдните стихии в нашия
материален, човешки и греховен свят, те неминуемо вече са се стълпили около теб!
Силно уплашена в онзи миг бе ми пратила тревожно съобщение, че не знае дали ще
оцелеят с малкия, че е в паника, а аз – пак по джиесема, я питах: къде се
намират, как да ги открия. Групата на излетниците, с които излетници се добрала до Онова място, продължила без тях двамата; всъщност, онези там се
отправили да посетят древното тракийско светилище.
Завива ми се свят. Ясновидката от близкото до града село Първенец Люба – и това ми се вижда неслучайно име, последния път,
когато сме ходили там по каприз на Re., рекла на Re., че "желае да ми гледа", излязла от къщата, тръгнала в сумрака към мен, а аз съм се запътил зад колата. И тогава
рекла разочарована: "Е, не сега! Много скоро той сам ще ме потърси". И се запътила по дворчето обратно към къщи. Питам: ако се случва едно и друго, понеже е предопределено,
понеже е съдба, орис, участ и земен дял, нещо свише предначертано и зададено
априори – тогава защо да страдам, защо да се притеснявам? Което е писано да се случи, ще се случи и няма да ми се
размине, но виж – основният проблем е да си съхраня достойнството и любовта
към живота, каквито и да са последствията за мен.
Предателството на Re. – инстинктивна и правилна реакция за млада жена в
нейното положение, не е ли стъпало по пътечката й към нейната Голгота! Защо да преставам да обичам жената, която по толкова странен начин ме подтиква към смирение, без да предателствам към себе си? А тя как би разбрала, как би била уверена в любовта си – ако е любов, а не друго, без изпитанито, което като въртоп ни е завихрило
и двамата? Новичкият дали има представа какви по-нови усещания появата му катализира между мен и Re.? Не ме интересува човекът; седи ми плосък, безинтересен, досада някаква; от онази страна нещата са недвусмислени, за да има каквато и
да било интрига. Инак, усещам: с добро самочувствие е, доста самоуверен: според
подхода му към Re., като всичко да му е ясно, та пре-ясно. Боже мой, този хубавец е дошъл да я купува; какво прави търговецът в храма? Името на моя храм е Любов. Любов
купува ли се!
А същата жена, която е твърде интелигентна, няма как да не разбира в що за сделка я канят стока да бъде – тази жена, Боже мой, ще я изоставиш ли нататък да продължи с
изранена душа като прокълната? Тъй хубава е душата й, по-хубава даже от тялото и лицето й! Нямам друга с
такава душа в моя живот на простосмъртен мъж. Но как да й помогна пред изкушението да стане стока, когато съм по-слаб не само от нея, по-слаб и от мнозина други мъже, по-грешен, по-нещастен, разтерзан в изпитанието. Ще стане каквото има да става. Така объркан, не помня по-слаб досега да съм бил... Писарушко жалък, размазващ сълзи и сополи, докога ще
живееш с илюзии?
Жив съм, дишам. Това е животът ми. Ако си ми дал мъничко
талант, защо ти е да ми погубваш звездичката, Спасителю? Или ме готвиш за
по-висока орбита, за самотност, обречена да се саморазпалва и така да осветява пътя на
идещите подире! Може би са прави древните елини, когато настояват, че когато обичаш някого, пращаш му сурови изпитания, за да го извисиш, не да го унижаваш;
да го привлечеш към Себе Си, не да го отблъснеш, Боже мой. Ако ме искаш силен, защо ме караш да
се гърча като червей!
___
* Бита карта (прен. от лат.), изгубена позиция, предварително
обречена кауза.
** Родопска местност на двайсетина километра от града, любимо място за
пловдивчани по всяко време на годината. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар