ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (228.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (228.)

  ...Бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родителите, безразсъдни, недружелюбни, вероломни, непримирими, немилостиви. Те, ако и да знаят правдата Божия, именно че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат...

  Послание на ап. Павел до римляни, гл. І, ст. 30-32.

  31.05.2000., прод. СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ

  За втори път звъня в Регионалния инспекторат, за да потърся регионалния шеф по образование някой си г-н Павлин Бакалов; предадох на секретарката му, че ми се налага да разговарям с него. Казах й да запише трите ми имена, както и длъжността "учител", продиктувах и номера на домашния си телефон, та въпросният Бакалов да ме потърси по всяко време, когато му е удобно; добавих: с личния си автомобил ще се явя където и когато той реши. Повторих, че и за него е важно да се срещнем. "Да, господине. Нали ви казах преди час, господин Бакалов не е тук... Обадете се в понеделник" – рече секретарката му, а дали си е записала номера на телефона ми?

  Отклонение из Основи на психологията. Тази епопея започва с реплика. По време на състезание по народна топка между ІV-д и V-е Глория подхвърлила: "Вижте я тая камила гърбава, не може да улови и една топка, нищо не може!" Казаното се отнася до Даниела, която едва от седмица е на училище, два месеца отсъстваше по болест. Даниелка приказва тихичко като мушица, сякаш се колебае, преди да отвори уста, и движенията й са плахи, несръчни. Изригналата от Глория обида кара Росица, която ми е председател на V-е, да настръхне, да отвърне към едрата и яка Глория: "А пък ти си маркуч". И оттам, ела, че гледай! На пръв поглед силите са неравни. Глория е сама – никой от ІV-д не се включил в заяжданията, от другата страна са всички деца от V-е (без непукиста Петър). Парадоксално лично за мен е, че впоследствие Глория в течение на месец се явява предизвикващата, активно търсещата навсякъде: и във физкултурния салон, и по коридорите на училището, и край главния училищен вход, и на улицата, сблъсък с Росица, която един-единствен път й се противопоставила.

  Глория е любимката на госпожа класната, сочена е за пример в ІV-д клас, понеже е явно интелигентна, едра, силна физически; за такива казват "роден да е лидер". Зад този лидер обаче, освен майката на Глория и класната Виолета Еневска, другиго не открих. И не само учениците от ІV-д, но и хлапетата от блока, където живеят Бутови-Вутови, отбягват Глория заради сприхавия й характер, може би заради онова, което децата интуитивно усещат много по-силно от възрастния – склонността у Глория да се представя за нещо, което не е. Ако не ставаше дума за дете, бих отсякъл: Това си е хищник в лъскава козина. Как да се оплаче Ивайло Ангелов – хлапак на 12 години, че Глория с шутове го прогонила от училищната спортна площадка! Как пълничкият Тихомир да изхленчи, че Глория му рекла: "Дръпни се да мина, бе тлъст педал!" На кого да се жалват девойчетата от моя V-е, когато зад гърба си чуват: "Пък тия курви не мога да ги гледам!" и други от този сорт бисери. В училищния коридор на втория етаж край стаята на ІV-д Росица била блъсната с юмрук в гърба, и като се обърнала, Глория я ритнала в корема и заплашила, че ще я пребие. И Росица се връща с двете си приятелки Нина и Поля. Опитвам да си представя Росито с ръце на кръста, и хем ме досмешава, хем ми стана криво. Росица – към Глория: "Нали се заканваше да ме пребиеш? Хайде, ела сега да ме биеш, де!" Това е в сряда, 17 май. Какво следва...

  У дома Глория разправя: Пък три момичета от пети клас искаха да ме бият, може да е рекла че е бита, но точно това не мога да си представя при властния характер на момичето. Майката се появява следния ден в училище. Идва помощник-шефката математичката Радка отзад, в хранилището на училищната библиотека: "Господине, търси ви една хубава майка". Че що съм й на хубавата майка? Майка на мой ученик ли е? – питам. "Майка е на ученичка от IV клас" – отговаря г-жа Радка. Ех – казвам, – не ме интересува хубавата майка; точно защото е хубава, не ща срещи с непознати хубавици. Ами че аз тук работя, скъпа! Тъй, с този нехаен тон. Не съм и подозирал с кого точно се разминавам онзи четвъртък, 18 май! Бутова-Вутова се оплакала на помощник-директорката; помощник-директорката, от своя страна, идва и от вратата на хранилището към училищната библиотека по този чудесен начин ми предава не оплакване на майката, а желанието на хубава някоя си майка да разговаряме дявол знае за какво. Решавам веднага, следващия учебен час при моите петокласници, да разбера какво точно е станало. Само попитах: Деца, нещо особено да се е случило напоследък... и отначало плахо, после все по-разгорещено един през друг взеха да се оплакват от някоя си Глория. Глория някого навикала. Глория друг изблъскала, прогонила, ритнала, някому се заканила, че "ако се наложи майка й да се разправя, трите курви моментално ще изхвърчат от училище". А кои са Трите курви, питам ги. "Ами това сме ние" – изправиха се като свещ 11-12-годишните Росица, Поля и Нина. И колкото повече слушам пороя от гласове, толкова по-неясно ми става. Записвам всичко върху четвъртинка на лист от тетрадка: от подвизите на Глория до заканата на майката. Па тръгнах да диря класната на ІV-д. Засичаме се съвсем случайно във фоайето към третия етаж, питам: А бе, Вили, какво ти е мнението за твоята Глория? "О-о! Глория е чудесно дете – казва колегата Виолета Еневска. – Виж там, поговори с твоите калпазани*. Глория наистина е много възпитано, изключително умно дете." Да, бе – казвам, – деца са, днеска се карат, утре са пак заедно! Ще измисля нещо да се сдобрят. И се разминаваме с любезната симпатична г-жа Еневска. Разминаваме се не само в буквалния смисъл; разминаваме се с колежката оттук-нататък, та ме е яд, че губя много етичен, много мил и приятен до онзи момент образ в мои си лични представи: открих Виолета, на която вече веднъж бях казал, че ми напомня не само по име, ама и по вид най-дяволитата от сестрите на майка ми – леля ми Виолета от пазарджишкия джинс. Госпожата досега, предполагам, е категорична, че Глория е за пример, образецът, Еталонът, Идеалът за отличен възпитан млад човек, може би най-доброто, което днешното ни Българско училище е в състояние да произведе.

  Каквото измислих оттам насетне, вече съм го описал отнапред, както съм описал и продължението, което се получи от срещата на мои си илюзии за нравственост с великото самочувствие на персони от типа Бутова-Вутова, изискана, умна, красива колкото американската актриса Сюзън Сарандън, а може би и по-красива от нея.

  02.06.2000. 

  Фразичка, изкрещяна от Глория, докато препуска по училищния коридор сред цял рояк съученици да си получи подаръка. Та Глория изкрещяла: "Я да видим кого пак ще бия!" Ай-й, как си съответства това на изреченото от майка й пред инспекторите: "Настоявам той, като учител, да се извини на моята дъщеря. Така моята дъщеря ще получи един добър урок за живота. Ако не се извини господинът, консултирала съм се с двама отлични юристи, макар хич да не ми се ще да предприемам по-сериозни действия срещу него, но ако се наложи..." Изкрещяното от щерката звучи в известен смисъл красиво дори, докато речта на майката е "Плетение словес"**, гъвкава като змия в лозе откъм стил и архитектоника словесна структура. Ами копието на онази жалба, изпратена до Министър Веселин Методиев, велик шеф на образованието и науката в демократична България с всичките ни мераци по европейските духовни ценности? Уж-жас! Световен проблем, въпрос от жизнено значение за държавата!

  Двете реплики – на майката и на дъщерята, идат като плод на един и същ рефлекс към света, един и същ манталитет. В политическия живот тук напомнят хвъркатите фрази на еуфоричната наглост: 1) "Ний пак сме тук!" на пребоядисалите се бивши и окопитили се партайци на БеКаПе; и 2) "Кой не скача, е червен!" на фанатизираната паплач в СеДеСе (Стани да седна). Фразичките на нашата Сюзън Сарандън никакво впечатление не направиха на инспекторите в пловдивската регионална "Просвета". За изкрещяното от Глория приеха, че това не може да е било, щом майката казва, че дъщеря й никога не лъже. Какво, че тази фразичка твърдят да са я чули шестима от 12-годишните – Ивайло Ангелов, Георги Юруков, Ирина Онова, Христина Манолова, Радостин Димитров, Симеон Чобанов!

  Емилия Бутова-Вутова за пръв път видях на разговора в инспектората – разговор, в който можех и да не участвам. Каква длъжност заема тази женица? С какви връзки разполага? Нищо не знам за нея, а пък си мисля: Учителят е обществена фигура, не подробност от пейзажа, а личност с по-особена длъжност натоварена. Доста хора го виждат какво върши, как го върши, как говори, как си носи дрехите и как кафенцето си пие в кварталното кафене, как кашля или как замълчава, как пропуска гаврите и униженията покрай ушите си и отказва да се зъби на озъбилия му се насреща. Да-а, хич не е случайна личност учителят, дами и господа. Но у нас това разбира ли се?

  А може би не ми е работа да задавам въпроси... И започвам да се чудя на себе си: какво правя наистина пред Глория (майчице мила, какво многозначително именце! Латинското Gloria значи Слава. Знам го от хилядолетния възглас "Sic transit Gloria mundi", Тъй отминава земната слава). Слава – ключова думичка: Суетата неизменно се бори за слава. Помните ли старите социалистически лозунги: "Вечна слава!" или "Слава на БКП!", "Слава на КПСС!", "славната нерушима българо-съветска дружба", "нашият славен възход към комунизма", "славните марксисти-ленинци", "славните герои на комунистическия труд". Ай сиктир! Какво общо с живота има всичкият този камуфлаж, всичката тази вата, която иде да подчертае мъжествените рамена, които всъщност липсват под празничния костюм?! Пред момиченцето Глория още отсега пътят през живота е застлан с килим от унижени и оскърбени нещастни. Подготвят я да отстоява своето на всякаква цена, да е активна и нападателна, да не прощава, да не се смирява пред Истина, да преиначава, да налага лъжи с всякакви средства. Виждам я подир десетина-двайсетина години как от отлично, грижливо отглеждано и зорко охранявано интелигентно детенце израства бъдещият лидер, Командир на  партия, някой чистак новичък Иван Костов, Сергей Станишев, крупен бос в бизнеса, Командос от специалните части или просто Егоист с яко съзнание за личното свое велико достойнство, възкръснал от неандерталската епоха Герой на нашето време.

  04.06.2000.

  В петък, точно в 18,00 часа поканих родителите на моите петокласници в класната стая. Прочетох им записките по Случая Глория. Предполагам, родителите, които не дойдоха, наистина са били много сериозно възпрепятствани. Предполагам, не са си рекли нещо от сорта: Какви са тези глупости, що ли ми губят времето! Предполагам. Научавам, сега вече – от майките на моите ученици, какво са разправили децата им вкъщи. Особено разгневени бяха майките от начина, по който – привиквани едно по едно за изясняване на Истината, осемте хлапета от моя V-е клас били убеждавани да съкращават автентичните реплики на Глория, по-ясно изречено, били са карани да преиначават, да лъжат. Ето  я ситуацията... Директорският кабинет. Влиза 11-12-годишното дете. Вижда тримата строги възрастни, най-важните хора в училището: административния шеф Аделина Игнатова, училищния психолог Йоана Георгиева, председателя на учителския ни синдикат на КНСБ – преподавателка по география, Наси Маркова. Последната е тук, присъства като човек, който като ли че е дошъл да успокоява обстановката. Ала ето как протича, например, разпитът на възпълничкия единайсетгодишен Ивайло Ангелов.

  Карат го върху чистия лист да напише какво точно чул от устата на Глория и какво Глория му сторила. Когато Ивайло прилежно записва "Дръпни се да мина бе, тлъст педал", последната думичка една от госпожите му казва да не я пише. Дават му нов лист, сега написва "Махни се да мина...", и спира в колебание. И тогава се намесва г-жа синдикалистката: "Хай сега, моето момче, постави удивителна след думичката "мина". Я виж, чудесно се получи". Четири пъти карали Ивайло да им разказва една и съща случка: как клетата Глория го изгонила с ритници от училищната площадка. На разговора два дена по-късно в инспектората училищният психолог – госпожата с библейското име обяви как четири пъти чула различни версии от хлапака Ивайло. "Така че – обобщи наблюденията си – на децата не може да им се вярва, понеже си противоречат, и това означава или че са манипулирани, или че казват онова, което възрастният иска да чуе. Ами да, в тази им възраст психиката им е такава, защото много силно желаят да бъдат харесвани."

  От разпита в директорския кабинет обаче едно от момиченцата – петокласничката Илияна Видева, изнася любопитна подробност: г-жа психоложката до такава степен се вживяла в ролята на следователя Порфирий Петрович***, че шефката, по думите на детето, изсъскала към престараващата се Йоана: "Престани!... Ако не престанеш, ще те изгоня от стаята!" По време на разпитите синдикалистката, председателка на училищния учителски синдикат Наси Маркова, обръщала всичко на майтап, кискала се, доставяло й казаното от разпитваните приповдигнато весело настроение. Това е споделено от разпитваните ученици с родителите у дома. Не съм бил там, научавам го на родителската среща в петък. Преди срещата с родителите, тъй като тези неща от следствието, водено зад гърба ми по този начин, не съм ги и подозирал, мислел съм си, че, защитавайки учениците си, защитавам колегиалността, самоуважението, честта и достойнството на учителя. И какво се получи! Виждам се сред обърканите петокласници, посред притеснените и ядосани родители, които се опасяват да няма неприятни последици за рожбата им. Тъй че гледаха ме потресени и с тревога защо съм разбунил гнездото на осите, какво мога да очаквам с тази моя донкихотовщина, с тази своя наивна вяра в доброто. Искаше ми се и да защитя позицията на младата директорка, обвинена от Бутова-Вутова, па и от двамата служители в Регионалния инспекторат по образование в Пловдив, а оказа се – от страхливост, от малодушие, или от що ли – човекът, когото тръгнах да защитавам, съвсем не ми помага. Какво става? Какво я накара да се притеснява толкова от Бутова-Вутова? А може би не от самата Бутова-Вутова, ами от инспекторите се притеснява?! Но пък онези двамата инспектори, те от кого са притеснени? Някое могъщо животно по върховете ли се е размърдало, или по своему тълкуват що е то демокрация? Толкова ли е сложно да видят реалността – че чрез натиск върху двайсетина деца една амбициозна дама се е втурнала да руши из основи милата представа изобщо за Училището като Храм на нравствеността и културата!

  И се обръщам вече към себе си: Ами ако Бутова-Вутова е наистина права, ти къде си тръгнал, драги ми Смехурко! Мнозина не биха ти простили, пък дори да докажеш Истината. Тези българи вече са се приспособили или се опитват да се приспособят, да живеят мижаво, да живеят някак си, как дойде в атмосферата на духовна смрад. И точно те – приспособилите се – лесно няма да ти простят, че си осветил отвътре жалката им лична драма. Основен проблем оттук-насетне ще ти е да докажеш, че ги обичаш, въпреки мизериите им, че от любов към тях, приелите да бъдат унижавани и от днешните Герои на деня, не ти се ще да ги настройваш срещу представата ти за справедливост.

  06.06.2000.

  Викат ме да се явя в кабинета на директора. Ето каква заповед ми връчи шефката, най-съществената част от официалния писмен документ: НАЛАГАМ дисциплинарно наказание по чл. 188, т.1 от Кодекса по труда – "Забележка" за накърняване личното достойнство на ученичката Глория Бутева от ІV-д клас чрез изписване на послание в книга-подарък от V-е клас". Не съм казал на учениците си за това наказание. След последния час ги извиках, продиктувах им и написах върху черната дъска текста за песен по основната мелодия в изпълнение на Ричард Клайдерман от нашумелия по онова време австралийски тв-сериал "Птиците умират сами". Текстът го съчиних в класната ми стая рано сутринта преди учебните часове в същия ден, може и да не е съвършен, но това са ми възможностите.

ЖИВОТЪТ Е ЛЮБОВ

Злото е силно и може да хапе.

Злото промъква се около нас –

със зъби е то и със ужасни лапи,

гледа ни с поглед от бяс.

Злото се радва, щом ни уплаши.

О, как празнува, когато сме зли! –

кучешки души по стъпките наши,

бърза в душата ни да се всели.

Виж, в небосвода душата е птица.

На воля нагоре тя с обич лети –

човекът роден е да стигне звездите,

щом Злото във себе си сам победи.

Злото не знае що е то милост.

Злото пак лае безумно по нас –

ала по-властен от злата му сила,

шепти на сърцата ни нежният глас.

Животът е хубав, защото над Злото

царствена винаги грей Любовта –

щом с обич посрещаме Злото в живота,

то значи сам Бог е в нашите сърца.

  Уговарях новата колежка по пиано да разучи песента с децата от петите класове, на които преподавам Български език и Литература. Това сторих заради историята с посредствеността, страха, малодушието и озлоблението, които в течение на месец оказваха страхотен натиск над възпитаниците ми заради Случая Глория. Видях като под силно увеличителна лупа, под микроскоп следните персони:

    - инспекторите по образование Георги Хаджиничев и Илияна Заркова,
    - педагожките Йоана Георгиева и Виолета Еневска,
    - Павлин Бакалов, шеф на Регионалния инспекторат по образование в Пловдив.

  Някои хора не знаят, че когато си с човеколюбието, нито си сам, нито си в слаба позиция. Психоложката Йоана Георгиева плакала в хранилището на библиотеката, и трябва да съм абсолютен негодник, ако това ще ме удовлетворява; съжалявам, че притеснителната Йоана в тази скандална история бе твърде далече от онзи, чието име носи, че не бих могъл да й помогна, докато на мен ми помагат зарасналите рани от срещите ми с грандоманията в досегашния ми бит на вестникар откакто се помня.

  Бележка от днешния ден

  Извъртяха се шест учебни години оттогава. В дванайсети клас, на които ученици тази година не преподавам, е Росито – една от някогашните петокласнички; другите от онзи мой V-е се разлетяха по разни училища, вероятно има поне двама да учат в чужбина при мама и тате, побягнали от България. Но надявам се, този случай ще им остане като обеца на ухото. Какво повече да желае прост български даскал! Децата ме приемаха като да бях сякаш излязъл с тържествени салюти от битката с Вятърни мелници. Скрих от тях, че онези хора отгоре ме наказали, поради същата причина, поради която някога Петко Каравелов (1843-1903) – основател и първи председател на Демократическата партия, пред кореспондента на лондонския "Таймс" отрекъл, че е ял юнашки кьотек в Черната джамия**** от вагабонтите на Стефан Стамболов. Начумрил се наш Петко, па рекъл на нафукания англичанин: "В България, драги ми господине, не бият. Ние сме благороден народ". Може и да не е баш тъй, ама тъй го виждам насинения от побоищата лидер на онази някогашна Демократическа партия, която няма нищо общо ни с Дон Корлеоне (Стефан Савов), ни с Веселин Методиев.

  Пловдив, 3 ноември 2006 година

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 28 avg. 2020

Илюстрации:

- Библейски сюжет – Давид срещу Голиат.

- Следователят спец Порфирий Петрович. 

___

* Калпазан(ин) от тур.: негоден, калпав човек, мързеливец.
** Израз, въведен от Патриарх Евтимий Търновски за означаване на витийно слово.

Следователят Порфирий Петрович

*** Второстепенен, но ключов образ в романа "Престъпление и наказание" на Ф. Достоевски (1821-1881).
**** Днешният християнски храм "Св. Седмочисленици" край ул. Граф Игнатиев бил ползван за тъмница, където хвърляли политическите си опоненти хората на Стефан Стамболов (1854-1995). Бел.м., tisss.