ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (216.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (216.)

       Ето – аз дишам,

       работя,

       живея

       и стихове пиша

       (тъй както умея).

       С живота под вежди

       се гледаме строго

       и боря се с него,

       доколкото мога.

       С живота сме в разпра,

       но ти не разбирай,

       че мразя живота...   Никола Й. Вапцаров, "Вяра" (1940)*

   01.01.2000. ГРОБОКОПАЧИТЕ

  Оръжията, въоръжените акции, гробокопаенето или барикадата – като обикнати атрибути на "закономерния ход към сияйното бъдеще на световната хармония", са неслучайно толкова често повтаряни из стройните умозрителни разработки. И не се признава Покаянието за изход от драматичното несъответствие между една идея и действителността, като форма за осъзнаване, усъвършенстване на човека. Врагът, децата, внуците, правнуците са обречени да носят клеймото на позора и си остават длъжници, грешници по участ, като твари от далеч по-низша категория от елитното котило на партаеца и потомството му. Странното, меко казано, стига дотам, че за да бъде стопанин, човек буквално бил длъжен да се лиши от всичко лично; и колкото по-безличен, самоотрицателен, всеотдаен, самопожертвувателен е пред партийния олтар, пред вожда, значи: толкова по-съвършен боец на световния прогрес бил той.

  В човешката природа егоизмът, енергията на егото, на аз-а, е кодиран генетично. Прелестната отровна химера не успя да се наложи тук именно защото безименните партийни редици бяха обречени: или да лицемерничат – ако имат разум, или да се претопят във фанатизираната маса от маргинали, несъстоятелни изпълнители на висшата воля, в любимите на г-н Маркс и Ленин винтчета, лостчета, болтове, гайки, валове, зъбчатки и маховици на сложната партийна трансмисия. В маршируващите към сияйното бъдеще полкове личността губи всякакъв смисъл. В родната лирика значими автори, като Никола Вапцаров (1909-1942), се наредиха подир литературни редници, като Христо Радевски (1903-1996), които се гордееха с това самоунижение: "Не съм ни Радевски, ни Христо, а съм безимен твой войник..."** Ай сиктир!***

  Сборникът есета "Разказът на палача" е подходящ сюжет за тъжна равносметка по повод милионите лични драми, провали, сривове и трагедии, когато талантливи, изпълнени с най-добри намерения "червени бойци на идеологическия фронт" бяха принудени да лицемерничат, за да прикрият някак личното си неверие. С всичкото уважение към този значителен за България по времето на Т. Живков публицист, не виждам основание да крия огорчението си. Ами че талантът се дава не да слугува на която и да било партия, а за да сочи на човека по-високи сфери на етичността и естетиката (не партийна или каквато и да е етика и естетика с прилагателно отпред).

    Душата ми не е модерен ресторант,
    за да гуляят в нея разни дами!
    Не искам да пилея гордия талант
    в дребнавости и лични, празни драми!
– писа в предсмъртните си часове може би най-българският по манталитет модерен поет**** на Европа. Нека да е обица на ухото за любители на т.нар. "трудна поезия", които графоманстват с претенцията, че пишат висока лирика. Има си общочовешки изисквания, които по никой начин няма как да бъдат заобиколени и пренебрегнати; в такъв смисъл християнската нравственост, проповядвана от Иисус, е естествено следствие от количествените натрупвания в античната култура и съзерцанията на мъдреците върху живота на обикновения човек, докато философските компилации на Маркс и последователите му са печален епизод от редица жалки психологически експерименти в могъщата двехилядигодишна християнска цивилизация.

  Не съм убеден до каква степен гражданинът на Западна Европа би могъл да си представи какво е реален комунизъм; а ние, българите, сме бременни с опит, и си мисля, че може би наред с гражданите на другите бивши соц.общества, ние имаме предимството на хора, изболедували докрай красивата хищна илюзия. Време е да го кажем с гордост: Да, ние оцеляхме! Преживяното, виждам, за някого може и да е повод да се усеща малоценен; за мен лично означава, че коренът ни, колкото и да се постараха да го изтръгнат, колкото да го рязаха и заливат с идеологическите си отрови, остава жилав, жизнен и плодовит. Западният човек го няма този наш опит, едва ли може да си представи с какво рядко щастие се е разминал.

  Ето приписки, драскани по полетата на споменатия сборник ярки комунистически есета, докато четох и препрочитах много пъти с удивление. Покрай грандоманското въведение съм отбелязал репликата "100% лъжа!" срещу самодоволното послание "Нашият славен Девети никого не уби за късче земя или кесия жълтици. Животът, който се роди, охраняван от пушките ни, имаше други амбиции. Той не ламтеше, а диреше, не грабеше народа, а го просвещаваше, превръщаше го от роб в стопанин". Е, аз съм от поколението на тези "просветени (чети – от петгодишни мили хлапенца с промивано съзнание) стопани", които бяхме назовавани собственици на гигантска тежка и лека индустрия, обширни отлично подредени земеделски блокове с плодна земя, кокетни дворци и резиденции, самолети, параходи и прочие красоти... само с незначителната подробност, че не ние, а други едни хора се облагодетелстваха от това наше богатство. На нас другарите и другарките от висшия ешелон на Партията предоставиха лукса единствено да си се гордеем на воля, хем колкото си искаме.

  Къде е моят дял от това приказно народно имане? Очевидно и моите деца и внуци ще имат разкоша колкото си искат да се гордеят, ако са дотолкова наивни! – с нещо, което никога не им е принадлежало, макар да е резултат от труда и мерака на бащи и деди. Че кой ограби имота на Българската ни нация след сдаването на властта от бившите на настоящите партайци? Нали именно "достойните и незаменими", които обърнаха за десет години България на пустош, а българските граждани – в окаяна маса, в електорат! И най-веселото е, че от бивака на преустроените обновени бивши управленци и партайци ечи ехидното: Нали искахте демокрация, а? На ви сега една демокрация! И-има да сънувате годините под управлението на Живков, ама нейсе; тъй ви се пада. В Плевен местната партийна организация на БСП разпространявала сравнителен списък за цените на стоките преди и подир Десети ноември 1989 г. като мотив за привличане на електорат от симпатизанти на БСП. И не виждам възрастен човек с мизерна пенсия как няма да се усети заслепен от тази червена мухоловка.

  Когато отвън ни нападат, че не сме имали реална опозиция сред интелигенцията, дали знаят, че над трите хиляди политически убийства в следдеветосептемврийска България са повече от политическите екзекуции във всички бивши соц. държави на Централна Европа (ГДР, Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Сърбия, Словения и пр). Моята следдеветосептемврийска мила България чрез т.нар. рабфак***** фабрикува интелигенция далече от националната културна традиция на българите. Неоценима помощ в тази област оказваха висшите идеологически школи на "братския СССР" и оттам в отечеството ни долитаха лисенковци, тимирязевци, стахановци, мичуринци, последователи на железния Феликс Едмундович Дзерджински и пр., и пр. подобни устати тепегьози, които заеха мястото на избитите или прогонените от Отечеството. Ако се вгледате в биографията на днешните лидери и политолози, кажи-речи, почти без изключение това са все възпитаници на болшевишката школа на демагогията и мракобесието с префасонирано по демократичен образец лице. Само вижте къде са се учили, нищо друго! Именно те най-кресливо говорят за демокрация и европейски духовни ценности. Защо ли?!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 14 avg. 2020

Илюстрации:

- Гласът на демокрацията в днешната журналистика.

- Защо ли са излезли по улиците на София тези хора!

___
* Вж. http://www.highviewart.com/cvetno/tri-vechni-stihotvoreniya-ot-nikola-vaptsarov-6901.html

** Христо Радевски – поет, публицист, сатирик, автор на мемоари и произведения за деца, преводач на поезия. Изрично го споменава при среща с майка си дни преди екзекуцията поетът-антифашист Никола Й. Вапцаров.

*** Сиктир е съчетание от глагола sikmek (корен sik и частицата за инфинитив -mek), означаващ правя секс. Частицата -tir означава: правя така, че да се получи. Изразът siktir е в подчинително наклонение: иди да се таковай. Такъв е смисълът на думата в днешния турски език. На български ползваме израза "Ай сиктир!" да покажем изненада, удивление, досада, раздразнение.

**** Пеньо Пенев (1931-1959).
***** Рабфак – работнически факултети, силно съкратена форма на обучение, където полуграмотни селянчета са произвеждани в сан "интелигенция". Верни на Партията БКП, полуграмотни люде оглавиха всички сектори на стопанския и духовния живот в България след Втората световна война. В университета, в разните ведомства и в БАН, част от някогашните рабфаковци славно доживяват до пенсия. Бел.м., tisss.