ГОВОРЕЩИТЕ ВЪВ СЕНОТО

ГОВОРЕЩИТЕ 

ВЪВ СЕНОТО

– Защо ти е таван, когато
небето цялото ще имаш
сред гроздове звезди?

– Така е, мила, но на лято,
когато нощите са тихи
и сгушена до мене ти.

– Иззад захлопнати прозорци
ухание как ще усетиш
от полските треви, жита?

– Не ще усетя, но в умора
желая зиме в студовете
с теб да се приютя.

– При мен е тесничко и шумно,
съпруг и две дечица дребни,
аз – друга там.

– Така е, но това са думи,
а ти на мен си ми потребна,
че ми омръзна сам.

– Какво предлагаш да направя,
нима съм луда да зарежа
граденото дотук!

– Но аз обичам те такава
очарователна и свежа,
по теб съм луд.

– О, да! Чудесно е, мой мили,
ала не ще съм вечно млада,
така че – забрави!

– Ужасно е, че ще ми липсваш,
без теб навярно сам ще страдам,
целувай ме и си върви.

Така си бъбреха в сеното
онези двама и защото
омъжена бе тя,
прегърнати, опиянени
един от друг току пред мене,
не ме усетиха в ръжта.

Обърнах се и отдалече
реших, че трябва да ги пазя
от зли очи и тази нощ.

С мъжа й пихме цяла вечер,
бедата си той ми разказа
и ромът му не беше лош.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, 5 avg 2007 – edited by 7 uni 2020