ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (156.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (156.)

  Светът е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе разни роли... Шекспир (1564-1616) 

   06.07.2006. УЧТИВ СПОР

  bogpan: – Единствената причина да се появя в чужда тема, в един чужд монолог е споменаване на ника (името) ми и цитирането на моя мисъл, извадена от контекста обикновено. Елементарната етика предполага да не се намесваш и да не прекъсваш чужди диалози или монолог, както е в конкретния случай, при това от позиция на някакво мнимо превъзходство, още повече – да раздаваш и оценки. За съжаление в определени среди, които бих нарекъл "пеещи", това не само че не е присъщо, точно обратното: налице пред нас е грубо, безпардонно вмешателство и оценки, неща, твърде далечни за този род сетивност и разбиране. Менторският тон е категоричен, думите – груби, от тип Влачене по корем, изреченията запращат изненадания автор обикновено на майната си. Характерно за подобни изказвания е липсата на анализ, на опит за диалог и дори опит за елементарно човешко разбиране. Различните са стъпкани в калта и музиката свири. Питам се: Това ли е пример на поколението и защо да се учудваме от някои нелицеприятни (??)* примери при по-младите, когато те вече са квалифицирани като Млади хищници. Еднаквото предполага еднаквост, резкият тон – рязък тон, око за око, зъб за зъб. Светът се върти, но нищо в човека не се променя и така ще си остане, докато се приема не на думи, а се изживее и се обърне всъщност на Всичко е Любов.

  tisss: – Представяте ми се толкова уязвим, че разбирам, споренето – ако въобще има някакъв смисъл! – ще ми отвори проблеми как да не Ви нараня повече от това, което съвсем неслучайно сторих. Да, отчитам – стиховете, които пишете, коренно се различават от представата ми за поезия. Ама па какво от това! Ако има нещо, което заслужава дискусия, за трети или четвърти път вече го обявявам, това е стилът. Но Вие отложихте този диалог. Готов съм да Ви се извиня. Знаете, предполагам, онази хубава нашенска поговорка: Само която мома не се е хванала на хорото, само тя не е била щипана. Ами да, готов съм да Ви се извиня! Изкуството (литературата – на първо място) е борба не заради нечие тщеславие, а за възможността да се говори за нараняващия, много жесток понякога, и въпреки това – изкусително чуден живот около нас и у нас. А този стил крие редица опасности и драми от личен характер за твореца; но какво представяте Вие, моля? Уважението ми към съзерцателното, към нежните акварелни зарисовки на кротост и смирение мигом се изпарява, обърна ли очи към кощунствата и хаоса, който ни залива. Нима предпочитате изкуството като моден Салон за галантни обноски и възпоминания от някаква виртуална хармония в древността?!

  Да употребяваш таланта си за бягство от действителността – е, ми това трудно го разбирам. Повтарям, не искам повече да Ви наранявам, ще гледам да не го повторя оттук-нататък. Имате сериозни основания да ме вините и аз нямам право да Ви се сърдя, защото съзнателно, съвсем преднамерено съм Ви предизвикал. Ако смятах позицията Ви несъстоятелна или талантецът слабичък, едва ли бихме водили този диалог. Усилието да се покажете мъдър харесвам във Вашите работи. 

  С уважение и в очакване... tisss!

  07.07.2006.

  bogpan: – "...Изкуството (литературата – на първо място) е борба не заради нечие тщеславие, а за възможността да се говори за нараняващия, много жесток понякога, и въпреки това – изкусително чуден живот около нас и у нас…." Започвам от точка, където мненията ни се припокриват, с няколко бележки преди това, касаещи начина на комуникация в мрежата.

  1. Прието обръщение в Интернет е на "ти", не "Вие". Лично аз нямам възражение и по двата начина на обръщение, само че "Вие" или "г-не/г-жо" се възприема като негативно отношение към събеседника. Мога да посоча примери, ако желаете.

  2. Теми като Вашата тема тук стават тромави, нечитаеми поради многостраничния си характер. На това Ви беше обръщано внимание и Вие, като специалист в сферата на книгоиздаването, би следвало да знаете, че при всяка медия си има специфика, с която следва да се съобразявате. Модераторът накрая ще заключи темата, понеже темата Ви започва да тежи. Интернет е бърза информационна среда. Позволявам си тези бележки, понеже сте новак изглежда в този вид комуникация и не е имало, кой да Ви информира.

  По същество... Моите уважения, че имахте доблестта да признаете умисъла във Вашето държане. Доблест, за съжаление, не се среща често. Колкото до специално извинение, то не ми е нужно, предпочитам спокойния разумен и добронамерен тон, характерен за цивилизовани хора. Разработена е вече, във фантастиката предимно, теория за контакта. Контактът се осъществява: като резултатът е – Съжителство на различията или Унищожаване на различния; или пък ако контактът не е възможен: Различните се разминават, без да се срещнат, или разликата е толкова голяма, че единият не вижда другия, няма интерес към него. Лично аз предпочитам в случаи, когато разликите са много големи, да подмина, пред алтернативата на безсмислен спор, който единствено води до късане на нерви и нелицеприятни* обиди. В такива спорове не се ражда нищо. Новото е продукт на обмяна на идеи от добронамерени информирани хора. Като вметка, това е теорията за т.нар. справедлива цена. Идеите също са специфичен вид стока и такава цена бих заплатил с удоволствие. За да не стане прекалено дълго (обяснението Му – бел.м., tisss), предлагам Ви да откриете друга тема, където да обсъдим въпросите за стила, реалността, литературата, езика или каквото се получи, като за тези, които се заинтересуват от темата, се предложат линкове към предходните Ви теми.

  Като край на моето участие в настоящата Ваша тема, пожелавам Ви добро здраве и други интересни произведения, които да имат възможността да бъдат видени от читателите. С уважение. 

  tisss: – АВТОПОРТРЕТ НА ЕДИН ГАРВАН*

  Ако някой съобщи на хубава жена, че толкова силно я обича, та не си и представя живота без нея, тя длъжна ли е да му повярва! Нашите преуспели хора произвеждат великолепни опаковки за поетичните си натура. От сина му на даскала Ботю Петков насам обаче любимото за мнозина звание "поет" има и някои иронични оттенъци:

     Защо не съм и аз поет, поет като Пишурката?
     Ех, че ода бих направил на баба си на хурката!** 

  Изобщо, удобствата на модерните комуникации, вкл. Интернет, дотам обезцветиха и обезцениха речта, че захаросаните лакърдии далече не смогват да заменят онази горчива необходимост у човешкото същество да се възторгва искрено, безутешно да страда, да фантазира наивно, привличайки по всевъзможни начини вниманието на останалите човешки същества с възторжените крясъци на ятата прелитащи над кратуната ни диви гъски. Най-същественото отдавна е извън думите, извън позите. Опитвам да разбера: кое основно и важно при общуването нещо водопадът от речи и витийни слова още не е успял да съсипе. Може би Любовта! Ето ви една анкета за всеки случай. Тридесет са въпросите, срещу колкото сребърници е продаден Иисус.

    1. Най-хубавото на земята?
    Излъчването от плътта на хубава жена.

    2. Шедьовърът на природата?
    Мечтаещият страстно разум.

    3. Най-тъжното?
    Неспособността да се обича.

    4. Що е романтика?
    Всичко, което обичам.

    5. Що е авантюра?
    Когато делата ни изпреварват естествения ход на живота.

    6. А ревност що е?
    Да ходиш сред бесове, които сам си отхранил.

    7. Любимо занимание (хоби)?
    Да целувам момичето, което обичам.

    8. А какво е да си влюбен?
    Да си докоснат от божествена светлина.

    9. Какво е да живееш без любов?
    Нямам представа.

    10. А какво е да се правиш на влюбен?
    Да даваш блудкава вода на жаден човек.

    11. Може ли приятелството да замести отишлата си любов?
    Не може. И не бива да се опитва.

    12. Ревнив ли сте?
    Ужасно.

    13. И как се справяте с това?
    Правя се на някой друг – отстъпчив, галантен и прочие.

    14. За какво мечтаете?
    Бос по морава в слънчевото утро и моето момиче иде насреща ми с разпилени от вятъра коси.

    15. Кое цените най-високо?
    Живота, какъвто ми е даден.

    16. Но как приемате неприятностите?
    Като предпоставка за времето, когато пак ще съм щастлив.

    17. А що е щастие?
    Да разбирам, че ме обичат не за достойнствата, а заради недостатъците ми.

    18. Най-сериозният ви недостатък?
    Вечната неудовлетвореност, развинтената ми фантазия.

    19. Тогава защо се правите на буболечка?
    За да е по-весело.

    20. Кое е най-отвратителното?
    Да изгубя доверието си в някого, при мен това нещо не подлежи на амнистия.

    21. Трите най-лоши човешки слабости?
   Омразата. Жестокостта. Предателството.

    22. Какво е в състояние да ви разнежи?
    Моето момиче, когато не знае, че го гледам...

    23. Какво е в състояние да ви предизвика на бой?
    Гадината – когато унижава изпаднал в беда кротък добър човек.

    24. Кое животно, птица или растение съответства на нрава ви според вас?
    Гарванът.

    25. Защо?
    Стои между живота и смъртта, ясен е дори само с вида си.

    26. Какво си пожелавате?
    Безсмъртие във всякакъв смисъл.

    27. Не е ли прекалено?
    Но е вярно.

    28. Най-покъртителното?
    Нищожество, изпълнено със съзнание за собственото си величие.

    29. Най-смешното, което натъжава?
    Български политик, като образ на Суетата.
 

    30. Три неща по-красноречиви от думите?
    Погледът, Докосването, Мълчанието на звездите.

      Пловдив, 17.08.1998.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 5 uni 2020

Илюстрации:
- Залезът пред буря над Тракийската низина. 
- Градът на кръстопът между няколко епохи.

___
* Думата е русизъм в българската реч, означава "безпристрастни".

** Име на фирма, която регистрирах през 1994 г. в Пловдивския районен съд.

*** Хр. Ботев, "Защо не съм?" Бел.м., tisss.