МИДХАТ ПАША

МИДХАТ ПАША

  Статия от 13.08.1877 г. на вестник "Ню Йорк Таймс". Шаржът на Мидхат паша е публикуван през 1877 г. в изданието "Vanity Fair" (Панаир на суетата). Животът на Мидхат паша, водач на Млада Турция. Как синът на български евреин разви у себе си висши държавнически качества от неопитен търговец на тенджери и грънци до вероятното му завръщане във властта на Османската империя. От кореспондента ни в Букурещ, понеделник, 13 август 1877 г.

  Мидхат паша – знаменитият водач на партията Млада Турция, е днес във Виена по неотложни задачи, които – ако преминат успешно, ще утвърдят името му, дадено от негови привърженици, като най-великия турски държавник за целия XIX век. Роден е през 1822 г. и е син на български евреин, който приема исляма, за да се издигне в живота. Като става известен, последователите му настояват, че баща му е от турско благородническо потекло, а майка му – щерка на албански главатар, била със синя кръв, ужасно красива, интелигентна, та синът й Мидхат наследил всички качества и недостатъци на тази непокорна, ала галантна нация от диви планински разбойници. От най-ранното си детство Мидхат е прилежен ученик. На 12-годишна възраст, вече работи в магазина на баща си, където продава дрехи, напитки и домашни стоки. На 19 години, Фаик Ефенди – член на Cour des Comptes (Сметната палата), го наема за личен секретар. Три години по-късно младият евреин е изпратен в провинциите да подготви доклад за финансовото състояние на една от местните администрации. 

  Докладът му дотам удовлетворява Великия Везир Рашид, че Мидхат е назначен за шеф на отдел във Вътрешното министерство на империята. След мисията в Сирия го назначават Втори секретар в правителството. На 35 години, Мидхат го изпращат да умиротвори България, което той постига по толкова радикален начин, че показва на света: милостта съвсем не е част от неговия характер. И тази липса на милост му осигурява титла Везир и Паша, осигурява и повишението му в българския град Ниш. Неговото управление в Ниш е изключително ефективно, въпреки безмилостното му отношение към местната рая (българи), той успява да подобри инфраструктурата и строи нови пътища. От Ниш е изпратен в Русчук за губернатор на Дунавския вилает. Следите от неговото управление в Русчук само затвърждават по-ранните сведения за нрава му – че никой не е тъй загрижен за възстановяване на Османската империя и не е толкова враг на християнското население колкото усърдния Мидхат. 

  Затова го изтеглят в Константинопол през 1866 г. и му поверяват организацията на Държавния съвет, която длъжност той възприема като стъпка към установяването на конституционен режим. Багдад е следващата му тема за реформи, където Мидхат отново показва прозорливостта си при решаването на проблеми. Той освобождава държавните имоти и земи от някои задължения, въвежда наборната военна служба, потушава бунтовете на непокорни номадски племена, открива индустриален колеж, фабрика за платове и транспорт за параходи по реката Тигър до Персийския залив и Ефрат, въвежда трамвайна линия като връзка между Багдад и Казарниех. 

  Назначен на поста Велик Везир през 1871 г., той е свален само след някакви си три месеца заради... интрига в харема, уж благодарение омразата на Махмуд – лидер на партия Стара Турция. Оттогава Мидхат заговорничи за свалянето на Султан Абдул Азиз от трона, хем за да си отмъсти, хем и по-скоро заради омраза към Русия, чието влияние върху крехкия Османски владетел става доминиращо. Като министър без портфейл по времето на султан Мурад, Мидхат едва успял да се спаси от убийство, поръчано от Хасан Бей, когото обвинявал, че подтиквал към убийството на неговия колега, но и враг – Сараскира Хусеин Авни през 1876 г. Миналия декември (1876) за втори път Мидхат е назначен за Велик везир и така успява да осъществи мечтата на живота си – обнародването на Конституция. Интригите на опозицията надделяват и отказът му да изпълни искане на Великите сили по време на конференцията стават повод за свалянето му от власт и физическото му унищожение. Респектът, който и враговете му имат заради доказаните му качества и за силата на неговата партия го спасяват от обичайната съдба на ориенталския политик, изхвърлени от политиката на бунището.

  Физически Мидхат Паша е нисичък и дебел, с типичната за етноса си физиономия, гъста, черна, прошарена брада и ярки тъмни очи – въпреки че никой не го е виждал без очила. Облича се като европеец, с изключение на турския фес и с начина му на поведение, въпреки че, когато е силно развълнуван, държи се като типичен евреин. Пътувал е много, изучавал е традициите на различни нации и държави, особено от финансова и административна гледна точка с намерението някой ден да приложи наученото в Османската империя, но не владее други други езици освен френския, който език не говори сносно. Грешките на опонентите му при тяхното управление са показали на султана, че връщането му на власт може скоро да стане наложително, а и ловкият Мидхат осъзнава цената си и поставя условия, сред които е абсолютната забрана за намеса на външни сили във вътрешните работи на Османската империя; настоява да получи уверение пряко и лично от султана, че програмата му ще бъде приета, тъй че и присъствието му във Виена е свързано с получаване на съгласие от Австро-Унгарския кабинет и кабинета на Сейнт Джеймс (Англия). Хитрият Мидхат предлага категорично да бъде договорено, че окупацията на която и да е област от Османската империя, от Австрия или Англия или каквото и да е друго нарушение на договора от 1856 г., освен по силата на нов договор в интерес на Турция, трябва да се счита за casus belli (повод за война). Ще се постарае да сключи отбранителен, но и нападателен съюз с Англия; и ако съюзът е успешен, ще продължи войната срещу Русия, докато спечели достоен мир или докато всички ресурси на ислямска Турция бъдат изразходвани: "Смятам, че Англия ще предотврати обявяването на Свещена война, което ще бъде нашето унищожение". Ако неговите оферти за съюз се окажат неуспешни, Мидхат ще иска посредничеството на Англия и Австрия за сключването на мир въз основа на Парижкия договор или поне на Конвенцията след договора. Макар и с неудоволствие, би се съгласил да позволи гаранции за изпълнението на реформите под формата на частична окупация на територия на ислямска Турция, докато траят предварителните преговори – на принципа utipossidetis (досегашният владетел владее земите и населението, докато приключат преговорите, който до момента е ползван за основа на преговорите при всяко примирие), като условието за частична окупация на България от Руски войски само по себе си е гаранция, без да се накърнява националната чест и достойнство на Ислямската държава. 

  Доколко бляновете на Османския държавен чиновник ще бъдат осъществени предстои да видим, но политическата му самоувереност може да бъде обобщена в собствените му думи: "Аз не съм привърженик на война ’loutrance (война докрай); въпреки че съм готов да продължа борбата, готов съм и – ако се върна на власт, да подпиша примирие с чест, за да опазя цялата си енергия за мирна реформа в Османската империя, като смятам, че трябва да имам налични хората и ресурсите, необходими за да постигна тази моя задача". Въпреки това, както всеки дипломат, Мидхат не казва всичко, което има предвид, и връщането му в Истанбул ще е видим знак, че шансовете за мир се отдалечават, защото Мидхат* е най-непримирим враг на Русия, и назначението му за Главен везир ще значи "Война до смърт с Русия".

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 4 maj 2020

–––

* Удушват Мидхат паша (1822-1884) в зандана на град Ал Таиф, в земите на днешна Саудитска Арабия. Този ловък демагог дава идея да се откриват публични домове за младите българи, където е забранено за ислямските мъже. Познайте до каква степен днешните духовни ценности на ЕС следват заветите му!

https://trud.bg/%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D1%82-%D1%80%D0%B5%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D0%B4%D1%85%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D0%B0%D1%88%D0%B0-%D0%B2-%D1%82%D1%8A%D0%BC/ Бел.м., tisss.