ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (105.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (105.)

  Не е жалко, че човекът се е родил или е умрял, нито че е изгубил парите, дома и земите си – всичко това, всъщност, не му принадлежи. Жалко е, когато човек губи онова, което наистина му принадлежи – човешкото си достойнство. Епиктет

   28.08.1996., продължение

  Тодор Ряпов (1947)*, най-добрият ми приятел от детските години, кум и т.н., ме пита какви съм ги вършил през цялата 1990 г. в компанията на Теодор Димитров (1951-2007), Андрей Захариев (1953?) и неколцина по-активни повратливи членове на Демократическата партия на г-н Стефан Савов (1924-2000), като госпожица Златка Русева (1960?), Христо Марков (1962-2020), доносника на Държавна сигурност и днес конституционен съдия Георги Марков (1950) и прочие хубави хора. Бих могъл и аз да питам моя добър приятел какво е правил в компанията на партайците през соца, особено когато ми е обяснявал за петте канала за събиране на сведения за когото и да е у нас, в България. Колкото до дружинката на демократа Савов, интересът ми към Стефан Савов и компанията му всеки случай не е заради топла длъжност или финикийски знаци, а вероятно е следствие от вродено любопитство към екзотични екземпляри сред родната политическа флора и фауна.**

  Животът е по-драг от екзотиката на романтичните идеи. Това не искал да проумее Никола Вапцаров – тънък и фин наблюдател, а предан на заслепяваща ума илюзия. Баща ми дърводелецът казваше: "Видиш ли у някой да му шарят очите като мишка в трици, по-настрана бягай от такъв". Праведните партийци от която и да е тукашна партия напомнят слуги, скупчени около нозете на любимия свой бронзов деспот с отчаяна преданост в невежествените очи.

  Вапцаров невежа ли е? А нима – с техните явни и секретни канали за информация, партайците при соца да не са знаели всичко онова, което безпартийният простосмъртен нямало как да знае за ужасите, сътворени от техните кумири и предстоятели?

 Защо новото непременно трябва да се ражда само с кръв и гняв по площадите!

   29.08.1996.

  За Симеон ІІ. По-достойно нещо*** като поведение през живота си не бях виждал. И си давам сметка, че народът ни системно е развращаван от някакви тъмни персони с манталитет на слуги, с характерна за низши прослойки стръв да им стане на всяка цена номерът: безскрупулно, подло, цинично, нагло, гадно. Какво ще рече Власт на народа, когато множеството ни, раздирано между недоимъка и футболните страсти, няма уважение към интелекта и закона! Стефан Стамболов. Ловък, умен, сексуално чудовище – какво като е най-значителният сред строителите на модерна България? Тази наша българска утроба за политици копира най-пошлите примери на Европа – Наполеон, Ленин, Хитлер, Мусолини, Сталин, само дето в българския ни вариант не дотам обладани от сатанинско вдъхновение и джуджета в сферата на духовността.

  С интелектуалните си способности и с творческия си заряд българинът е рушал отдолу и отвътре господстващата ориенталска съзерцателност и хаотичността на местната власт в Османската империя. Нетърпението и лудата мечта, кипенето на кръвта у милите наши апостоли, все младежи по на 20-28 години, изпреварили, ала с припряността си пресекли ферментацията на българското ни самосъзнание, и от пусто бързане, вкарали сме си вълка в кошарата – завтекла се Руската империя да ни спасява ли? Не-е... За да ни употреби за своите имперски амбиции! И вместо да излезем от половин хилядолетие тирания като стопани на имота си, измушили сме се като аргати. За което берем ядове, и кой знае докога още ще берем... Големанов, Бай Ганю Балкански, Каменарчето на Смирненски, Андрешко на Елин Пелин: низ от не особено весели, но напористи образи на невежи, хора без усета и достолепието на стопани. "Народът – прост, животът – тежък, скучен", жали Никола Вапцаров, но и той оплетен, и той погубил се в една твърде романтична наглед фанатична идея.

  Пошлостта у нас печели всички битки с творческото начало. Масовият човек тук е беззащитен, интелигенцията е смачкана; какъв пример може да бъде! Телевизията тиражира образи на болнави и обезверени философи: Дамян Дамянов, Константин Павлов, Иван Радоев, Любомир Левчев, Иван Динков, Христо Фотев... Българските ни горди бардове! Това ли са онези довчерашни с ореол и пращящи от самолюбие доспехи! Не звучи вече свежо иронията у Борис Димовски, Радой Ралин, Радичков, в ъгълчето й виси печал – с други думи: Ами, това е положението! Николай Хайтов напомня ударен от гръм, доскоро така могъщ изразител на българщината. Виждаме довчерашни послушници и безличия да се изживяват като гении на нацията. Левчев мрънка уклончиви болнави обяснения, потискащо безпомощен. И галеното дете на софийските интелектуалци Александър Геров буди жал, че печална участ може да сполети най-нежния от съвременните родни творци – тъжен, притеснен. Безславно изчезна, стопи се онзи така предизвикателен и твърд Георги Джагаров. Споменът за императорското му самочувствие на първи васал избледня в личната му трагедия на ненужен, изоставен от приятели (Толкова са му били приятели!) и от любими в последните си дни нещастник. За себе си може би навреме, а за мнозина от моето поколение съвсем ненавременно си отидоха от живота на нацията онези бардове на соца – Андрей Германов, Веселин Андреев, Михаил Берберов. Сякаш никога не го е имало поетът Добри Жотев – Бащата за т.нар. Априлско поколение поети.

  Непоносима жал лъха от всичко, което до вчера бе за нашите си мащаби стойност в националната ни литература. Защо скарани помежду си и обезверени си отиват от нас тези необикновени българи? Защото обслужвали партийната върхушка ли?! А освен тях да виждаме други изразители на националния дух. Имаме ли литературна критика, която да ги въведе сред обикновените българи. За манталитета на част от докосналите се до власт или до вниманието на средствата за масова информация литератори и политици говорят обидно тъпите плоски закачки, които си разменят, гарнирани с циничен подтекст. Сред днешни Царе на комедията лъщят Константин Тренчев, Александър Йорданов, Михаил Неделчев, Светлозар Игов (изживяващ се като Ромео – с куп предвземки, адвокатът бивш доносник Георги Марков, академик Благовест Сендов. От репертоара на тези славни мъжа са фразичките "Да го духа!", "кратки музикални форми", "за големината на онзи член" и пр. Като на председател на Народното събрание г-н Сендов ведро съобщи за "най-милото си" с уговорката, че говори "за онзи орган". Сред тях и Кеворкян**** – във вестник "24 часа" от 18 юли 2000 г. с крещящо заглавие "Обществените еднодневки – използван презерватив". Това им е стилът на общуване? Това ли са достойните мъже на днешна България?

   31.08.1996. 

  На този ден през 1983 г. на паркинга пред милиционерския блок 51 в пловдивския жилищен комплекс Тракия горя баща ми. Случайно ли точно там се взриви газовата уредба на колата му, две години след като ме уволниха за критична статия?

  Гласуват закон. Избират комисия и приемат правилник за приложение на закона. Не бил, види се, достатъчен правилникът, та се сбира нова дружина и утвърждава инструкция за приложение на правилника. Но и това не им стига, та по някое време се пръкват Указания за Приложение на Инструкцията от Правилника за употреба на закона... И това ако не е бюрокрация!

  Най-веселото е, че повечето от тези закони, правилници, инструкции, указания, предписания, приложения и прочие тържествено прогласувани в Парламента ни документи обслужват единствено хитреците, служат на тарикатите да заобиколят простичките пределно ясни нравствени послания на живота.

   06.09.1996. 

  На 6 септември 1983 г. в столичната клиника Пирогов издъхна баща ми. Какви ли идеи е имал за мен не ми е известно. Задължен съм му, че ме е създал физически. Беше българин, сръчен в работата си, но неумел да лавира в живота – от тези, за които с насмешка казват "Беден, но честен". Всичко, което стори, стори го с мерак и труд, много труд. Бе мълчаливец, та разговорите ми с него започнаха едва след смъртта. Когато, три години по-късно, и майка си отиде, сестричката ми се пресели в дома им, здраво привързана към техните вещи, сбирани през целия им живот...

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа


Plovdiv, edited by 6 apr. 2020

Илюстрации:

- Стария Пловдив, спомен от Къщата Недкович, авг.1980 г.

- Показателен фрагмент от живота в Народното събрание.

ПОСЛЕСЛОВ:

Микеле Плачидо (1946)

Tania Tzifkansky: – Иван Панев нанесе и той поразии, не го обичам.

George C. Boyadzhiev: – Негово е решението е да бъда прогонен от "Комсомолска искра". Събира си сътрудниците веднага след като се прибира от среща на четири очи с Т. Живков, който го посрещнал с лафа: "Какво чета аз във вашия младежки вестник, Иване? Че Червеният площад в Пловдив смърди на леш..." И му посочил разтворения върху бюрото вестник с моята статия по повод Месеца за защита на природата "Примери с обратен знак" от май 1981 г. Това го научавам първо от асеновградчанина Крум Марков, после го потвърдил пред Иван Коджабашев и Спас Беловски, който пък пряко отговарял в Окръжния комитет на БКП за пловдивските медии. Та резолюцията на Панев била: "На този повече да не му виждам името в нашите вестници".

Tania Tzifkansky: – Ужасен беше. Недостоен.

George C. Boyadzhiev: – Не сме на едно мнение, Танче, за Иван Панев. В сравнение с киселата и недостъпна Дража Вълчева (1930-2016), Панев си беше асъл филибелия; не се криеше, разхождаше се пеш сам по Главната – срещал съм го надвечер, спрял пред някоя витрина, пловдивчани можеха да си говорят с него, изобщо, милееше за града. По онова време по телевизията тук въртяха италианския сериал "Октопод", където актьорът Микеле Плачидо (1946) в ролята на комисар Корадо Катани бе все едно копие на Иван Панев (1933-1990). Че ме бил изгонил Панев от "Искрата"... Ами на негово място в онези години ти как би постъпила! Не питам, отговор не ща. Гнус ме е от герои post factum, които със задна дата изпълниха медиите ни. И не, не съм бил герой, но не определям човека по това пред чия икона пали свещи. Панев беше готин пич, жалко, че каузата му поначало си е била causa perduta. Бъди здрава! 

___
* Тодор Ряпов (1947), трийсет години главен технолог в пловдивския Захарен комбинат.
** Вж. Политическата биография на типичен хамелеон:

Спас Гърневски

 http://toross.blog.bg/politika/2015/10/12/spas-gyrnevski-otblyskvashtiiat-politicheski-hameleon.1398939

*** Като абсолютен наивник, с доверие съм приемал този титулуван тарикат и палячо.
*** Добавено при преписа по-късно. Бел.м., tisss.