ПИР НА ПЛЪТТА

ПИР НА ПЛЪТТА

Бе нежна като момина сълза –
с високо дупе и гърди налети,
мъжкари трима мислехме се за
аристократи, даже за поети.

Търчахме й наоколо с език
провесен като три дръгливи песа
и всеки виждаше се мъченик,
достоен паж на нежната принцеса.

Лъстиви мадригали в нейна чест
нанизахме и ето най-подире
успяхме дружно да я увлечем
по лирика в студентската квартира.

Разляхме вино както си е ред,
бонбони шоколадови в кутия,
и всеки в позата на горд поет
зае се чувствата си да разкрие.

Бе понеделник, дълъг бе денят,
залезе слънцето едва към седем
и стиховете ни успяха да пленят,
че позволи на трима да я гледат,

да й нашепваме един през друг
не мадригали най-благочестиви,
ами лъстиви стихове на шут,
когото силно виното опива.

Пропускам незначителното и
на всеки, що внимателно ме слуша,
ще кажа, че накрай ни позволи
да я изкъпем тримата под душа.

И мокра върху мекия диван
с целувки и милувки безразборно
ний любихме я вкупом и без свян,
а сетне всеки сам си я завтори.

Бе нежна като момина сълза,
с високо дупе и гърди налети...
Където мине хубава жена,
успява да възторгне куп поети.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, 18 noe. 2007 – edited by 23 fev.2020