ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (47.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (47.)

  "За нас, махленските дечурлига, това бяха Белогвардееца и Дебелата. Колкото Белогвардееца беше изшилен, жилав и кокаляв, толкова Дебелата бе пухкава и заоблена като добре натъпкана с перушина възглавница: нозете й под коленете, поне онази част, която виждахме, бяха дебели като стълбовете на уличното осветление. Бяха бездетни."

  21.08.2006. 

  

  – Колко странно, може би всеки има по един такъв белогвардеец в детството си! Моят бе женен за българка, също така ячка като описаната от теб. Да не го приберат навръх 9 септември 1944 г., се беше оженил за нашенката и после беж доброволец на фронта. Там шрапнел му бе отнесъл част от черепа. Когато им ходехме на гости (те бяха бездетни, късно се бяха оженили), с брат ми много обичахме да го пипаме по главата. С някакво извинително изражение ни разрешаваше да натиснем леко с пръстче, и докато си задоволявахме любопитството обясняваше: "Ето видиш, бум бомбата и няма парчето от главата". Нямам спомен този човек да е говорил с друг освен нас, двете хлапета. Беше в една и съща лесотаксационна бригада с баща ми, караше една раздрънка молотовка. Щом спреше камиона да си свършат работата инженерите, намираше някоя сянка, постилаше старо одеяло и заспиваше. Можеше да спи по цял ден. Само когато аз и брат ми отивахме да му досаждаме, с вечната си спокойна усмивка ставаше и тръгваше да ни угажда. Най-често слизахме в близкото дере и ловяхме риба с ръце. Един ден, когато от него научихме, че и охльовите се ядат, напълнихме буркан за туршия с охлюви. След като мина срокът за почистване (изакването), той собственоръчно ги приготви и ни купи лимонада (в онези години лимонадата си беше лукс за нас с брат ми). Разбира се, майка ми и жена му здраво му се накараха, а той стоеше гледаше топло и отнесено и за свое оправдание само промърмори: "Ами какво... Деца!"

  И още един спомен имам за този човек. На Козята стена в Стара Планина, докато ме пазеха заедно с баща ми да не падна от стръмната пътека (вървяха един пред мен, един зад мен), изведнъж се покатери встрани и ми донесе стръкче еделвайс. Баща ми тихо му се скара: "Що ме излагаш, Савелич. Знаеш, че е забранено". А той: "Ами късмет носи. Дете да е късметлия". И с усмивка ми подаде стръкчето. Дълго си седя този еделвайс из албумите, ама при онези митарствания някъде се изгуби, както късмета. Ах да, и никой от бригадата не го наричаше с малкото му име, а дали някой, освен в канцеларията на отдел "Личен състав", го е знаел?

  Ей tisss, голяма провокация си! От мен да го знаеш. daik

  *  *  *

  – Едно не мога да разбера: ако ние не напишем каквото сме преживели, кой ще свърши тази работа, драги daik? А иначе по темичката за "правакациите" – ами то т.нар. артисти, хора на изкуството, поначало са си магарешки трън пред морния взор на г-жа Власт. И значи, с моите си възможности на музикант от селски духов оркестър, чат-пат пробвам се и аз да изкарам някоя ей по-така, бамбашка засукана мелодия като за дудук, окарина или проста върбова пищялка. tisss

  23.08.2006.

  ...само искам тук да ти благодаря. От Буковски съм чел главно проза. Всъщност, доколкото знам, има две книги, превеждани на български, които не съм чел, но знам от кого да ги взема (нямам пари да си ги купя. Едната подарих на приятел, струваше 15 кинта втора ръка или пък шеста. Като дадох 20 за "Clockwork orange", някои ми казаха, че съм луд, че била ма-а-алка книжка и как може да струва 20 кинта, а други, мно-о-ого по-дебели, да са по 2. Ми това да не е хуй? Не е важно колко е дебела. Та Буковски е велик. Велик е, защото стига до велики истини с прости думи. За мен е поет в най-истинския смисъл. Поезията му съм я чел и на английски, и на испански. Английският ми не е много добър, но това не пречи. Защото всичко е ясно и просто. И е велико – защото е истинско. Буковски е любимият ми поет и писател, защото е един комплексиран неудачник, отрепка, асоциален и перверзен тип (според някои), умрял късно и неособено драматично. Един истински поет умира млад, ха-ха! А да е на 80, и да чука мацки по на 18 – това не е ли по-велико? Е, той не стига до 80. А мен ме викаха в Банишора, в barrio obrero* на купон. А аз? Седя си тук сам и пиян. Пиша глупости. Имам още литър ракия и литър и половина бира. Ще ми остане и за утре. Ами ще спрем дотук, защото не се знае иначе колко още глупости ще изпиша. Но ще систематизирам написаното:
     1. Чарлз Буковски е велик поет.
     2. good zombie също.
     3. 2. И не е велик само заради преводите, защото аз следя. Прибирам се сутрин от бачкане и си викам: Я, да видя има ли нещо интересно, или пак са само глупости. Обикновено има нещо интересно, но ме мързи да го чета, нямам нерви. Онзи човек, зовящ се tisss, например, пише някои интересни и стойностни неща. Но не винаги. И когато всеки ден има нещо ново от него, получава се пресищане. Писва ми. Ама има автори, от които чета всичко. Но не пиша после: Ах, колко е красиво! Защото моето мнение не е важно. Ето една причина да се обърна към стигналите дотук: "Какво ми четете глупостите?" Аз може би наистина трябваше да си допия с онези хора... Мда. Лека ви нощ! Сега колегата от другата нощна чете, пие си кафето в 21:00 и в 2:00. За него не е лека нощ. Тази нощ за мен ще е, дано и за вас да е. bokluk

  *  *  *
  "...онзи човек, зовящ се tisss, например (...) И когато всеки ден има нещо ново от него, получава се пресищане. Писва ми. Ама има автори, от които чета всичко. Но не пиша после: Ах, колко е красиво! Защото моето мнение не е важно..."

  – Нямате си представа колко ми е важно мнението Ви, bokluk! Защото сте един от читателите, на които разчитам, заради които си правя труда, изобщо, въобразявам си велики неща... Ако Ви няма, моите текстове тук са мъртва материя, някакви голи претенции на развилнял се графоман. Може би сте прав да Ви писва, и тогава, вече пети ден се питам, аз какви ги върша тук? tisss  

  *  *  *

  – Пресищане в случая може да настъпи, по мое мнение, най-вече у читател, ориентиран изключително към художествена литература, към фикция. Но има и фенове на мемоарно-публицистично-есеистичния жанр, които биха чели всеки ден нещо подобно, без да им омръзне. Светлозар 

  *  *  *

  – Идеята ми, доколкото помня, бе, че във всяка тема има по няколко "Прекрасно е", но аз пазя мнението си само за творби, които наистина са ме впечатлили. Дори и тогава понякога се въздържам. Но понеже писах мнението си в нетрезво състояние, не изясних добре този проблем, а само се плъзнах по него. Другото, което може би съм имал предвид, е, че моето мнение не е важно за някои основни групи хора. И в едната категория попадат тези, на които съм неприятен. Повечето от тях сигурно не биха приели думите ми като критика, а като заяждане. Друга категория пък са хората с неоправдано високо самочувствие, които също не биха си направили труда да вникнат в казаното от мен. Смятам безсмислено да пиша за творба, която не ме е развълнувала по някакъв начин. Вярвам, че Вие не попадате в изброените от мен категории. Но би ми било неудобно да поучавам хора, които имат много по-богат творчески и житейски път от мен. Смешно е някак. И говори за наличието на онова самочувствие без покритие, за което стана дума по-горе. Няма да спра да Ви чета, просто ще го правя нередовно, както и досега. Дори и да спра, няма да останете без читатели, вярвайте ми!

  Бих си позволил едно отклонение, свързано с диспута Ви с господин костовиста. Да подкрепяш Костов е не по-различно от онова да подкрепяш Царо или Станишев. Защото няма разлика. Системата не се променя. А народът си живее с измамната представа, че е способен да променя бъдещето си, всъщност сменя само лицето на властта, която си остава същата. Свободата на индивида днес е още по-ограничена отвсякога, защото тя е отнета първо на ниво съзнание, а след това на икономическо и обществено ниво. На човека вменяват от раждането му, че е свободен да промени живота си, че всичко зависи от него самия, а не е така – в основата на властта стоят икономическите интереси на няколко интернационални корпорации. Да, лицето на властта е само фасада, която се променя, докато хората зад фасадата си остават същите. Това е глобализмът, към който се стремим. Това е и Европейският съюз – смърт за дребния и средния бизнес. Този процес вече е започнал с навлизането на големите фирми, с големите вериги супермаркети, ресторанти и пр. На нас пък ни е отредена простата роля на работници, които да поддържат машината, същата тази машина, която ни мачка. Затова няма сметка и от образованието. Трябват им тесни специалисти, не интелигентни, разсъждаващи с ума си хора. Не знам дали имате наблюдения върху родените в годините на "демокрацията". Сред нас растат новите хора–консуматори, чието съществуване е осмислено единствено от притежанието на материални вещи – просто нормална адаптация на организма към средата. При предишния режим у нас бе налице ясното осъзнаване на ограничената свобода, и това пораждаше съпротивителни сили, хората жадуваха свободата. А сега? Смятат, че са свободни, защото казват свободно онова, което мислят. Ама те не мислят. На тях им е натрапен модел на мислене. Така мисля аз. Май много се отплеснах. А това беше едно мое мнение. Пожелавам Ви всичко най-добро! bokluk

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 31 jan. 2020

–––

* (исп) barrio obrero – работнически квартал. Бел.м., tisss.