КАТАСТРОФА

КАТАСТРОФА

Ех, явното не забелязвам, мен скритото ме изкушава,
отива си от мене Август, Декември мрачен се задава.

Морето, пясъците топли, притихналата глъч на плажа,
момичето – за мен най-точно, за любовта си да ми каже.

Протяжни залезите вечер, предутрините – по-сънливи,
започвам да сънувам вече и любовта май си отива.

Жужи моторът на колата, едва след няма километър
защо внезапно се разплака и длан положи на сърцето?

Ще се завърнем почернели, обръгнали, поуморени
и в низ от срещи и раздели навярно ще забравиш мене.

Да, явното не забелязвам, прикритото ме изкушава –
надникна ли във твойта пазва, катастрофираме тогава

и ще останем с тебе в Август, Декември ще отмине,
дано за нас да кажат нявга: От обич тези се пребили.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 27 avg. 2007 – edited by 16 uni 2019