вторник, 23 април 2019 г.

ПОРТО ФИНО

Където има преголяма любов, там и смъртта е наблизо.
ПОРТО ФИНО

В моето детство невинно
имахме песничка за Порто Фино,
за пристан, където кораби, поръждавели
от борбата с морските вълни, са спрели
и от зори до здрач
мулатите свирят джаз,
а ромът се пие на екс
и мулатки страстни обещават секс –
с ей такива ми ти цици и черни очи!
И по площади и улици бодро ечи:
О, Порто Фино!
О, Порто Фино!

О, Порто Фино! – И ние крещяхме,
танцувахме като бесни
и възхитени бяхме,
независимо че не знаехме какво е това
и къде се намира,
в кой край на света.

---------

Вероятно очарованието на онези години
е, че не знаем какво си ти, Порто Фино
*?

Пловдив – столица на културата, Европа 2019 

Plovdiv, edited 24 apr. 2019
____
* Последно пристанище, смърт. Бел.м., tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1665.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1665.)  На всички от моето поколение някогашни момчета, родили се малко преди или след края на Втората све...