През Средновековието не са избити толкова човешки същества,
колкото се смята в днешно време. Едва ли са повече от 20 000, включително не само
противници, но и еретици, престъпници, блудници. Интелигентни личности винаги е
имало и в църковните среди. Но инквизицията е инструмент на католицизма, и това е факт. У
нас в България религията ни е помогнала да си запазим Българския дух. Губейки
традиционната си вяра, се лутаме все повече и повече. Не се чувстваш
самотен единствено ти; погледни какви са проблемите на съвременния твой сънародник,
все едно колко е богат, и може би ще разбереш, че всеки тук е все по-изолиран
от света наоколо, все по-объркан, а отдаването на разврат и пошлост, характерно за "модерното" ни време, не намалява неврозите. Светът, какъвто го познаваме, е пред залеза си и
науката, както я разбираме ние, а не китаецът или древният елин, навярно ще
изчезне. Човеците обаче ще останат, и нека помислим първо за тях.*
Д-Р МАЛЕК ОТ ЛАТАКИЯ**
1.
В неделя с Емил Калъчев
(1932-2013) – писател, драматург, редактор, чието име откривам в литературната
енциклопедия на България, поседнахме на кафе срещу павилиончето на Маруф –
таджик от Афганистан. По някое време се появи мургав строен мъж, около
35-годишен, с когото Маруф ни запозна. Казвал се Малек, жител на сирийския град
Латакия по Източното крайбрежие на Средиземно море. Малек, чието име на
български език означава "ангел" (Божи пратеник), е университетски
преподавател, дошъл в Пловдив да защити титлата "магистър по
пчеларство" в местния висш селскостопански институт. Има самочувствие
на човек излязъл от селище с древна история; мюсюлманин е, а твърди:
"Сирия е приютила първите християни, християнството от Сирия тръгва по
света".
Поговорихме си това-онова за
Изтока, за високата цивилизация на някогашните перси, таджики и изобщо, на
източните племена и народи, за която римляните от ерата на Древния Рим дори не
подозирали. Напомних, че всъщност прародителите ми са поданици на Османската
империя; а хилядолетия преди това някогашните траки, бриги или фриги живели
няколкостотин години в Близкия Изток, преди да се отправят към високите
скалисти земи на Памир***. Предложих на Маруф и Малек следващата неделя в 10-11 часа преди обяд
пак да се срещнем на кафе, обещах да нося наши исторически учебни карти за
Близкия Изток и Средиземноморието, за да продължим този разговор...
Имена на сегашния град Латакия...
Според исторически карти, с които разполагам, в периода Х в. пр.Хр.– І в.
сл.Хр. селището се е наричало Антиохия****. Първата от четирите мисии на ап. Павел започва от Антиохия и приключва
пак там.
През І – ІІІ век Антиохия е
културното средище на Сирия в пределите на Римската империя, оттам минава
военен и търговски път. През ІV век тук е резиденцията на християнската
патриаршия. Такива седалища общо за Източната Римска империя са Константинопол,
Александрия (в Египет) и Антиохия (в Сирия), докато за Западната Римска империя
патриаршеска резиденция е единствено Рим.
В V – VІ век Византийската
империя има четири патриаршии – освен изброените три, и в Йерусалим. По онова
време Антиохия е на границата между територии с ислямизирано население и
християнския свят, но е в сферата на исляма.
През VІІ – ІХ век Антиохия (от
661 до 750 г.) е част от териториалното разширение на Арабския халифат и в
града освен християнска вече има и юдейска религиозна общност, няма ислямска
общност обаче. В ІХ век Антиохия е в зоната на влияние на Византия и е
значителен търговски център, но не е патриаршески или какъвто и да било
значителен за християнството пункт.
В ІХ – ХІ век селището отсъства
от историческия ми атлас, а в следващия период, от ХІ до ХІІІ век, е отбелязано
като важно средище на романското изкуство наред с Константинопол, Никея,
Кандия, Йерусалим, Никозия. В ХІ – ХІІ век е патриаршески, културен и
икономически пункт.
От 1098 г. Антиохия е княжество,
граничещо с графството Едеса, Малка Армения, графство Триполи, и от изток – с
обширния по територия Халифат на аюбидите, чийто главен град е Дамаск, на късо
разстояние от град Триполи, установен върху брега на морето.
В ХІV век Антиохия е част от
Държавата на мамелюците заедно с градовете Алепо, Бейрут и Дамаск. В края на ХV
век градът се назовава с името Латакия; продължава да е крепост на
Източноправославната църква и патриаршески град.
...В по-стари епохи тук е бил градът
Угарит или Рас-Шамра (в годините на Хетското царство, ХVІІ – ХІІІ в. пр.Хр.). С
други думи, не е изключено във вените на днешния жител на Латакия и вече мой
приятел да плиска и кръв с финикийски гени.
2.
Бившият й учител по литература
дал на красивата Re. свой проект за – както си спомням, Банка за творчески идеи
по нашите си български проблеми. Чета в този проект разни "хубави
работи", и понеже Re. се затруднява какво да му отговори – помолил я да си
каже мнението, та седнах писмено да съчинявам възражения по изразените в
проекта нападки срещу нас, българите. И тъй, ето отговора на трите основни
и не за първи път, и не само от този умен човек, отправени обвинения.
Господинът написал:
"Причините за провала на социализма са в особеното заиграване на народа с
властта". Отговорът ми: Екзотично обяснение; не издържа на критика,
защото същото се е случило и в други общества и народи (руси, поляци, чехи,
украинци, словаци, словенци, хървати, сърби, грузинци, арменци, таджики,
узбеки, власи, унгарци, немци от някогашната ГДР, литовци, латвийци, естонци,
албанци. А може би фактът, че социализмът не се е провалил в Китай, Виетнам и
Куба, е аргумент, че обществата и народите на тези държави не са се
"заигравали с властта"?!...
Човекът написал второ обвинение:
"Националното и социалното предателство са типична българска
черта". Отговорът ми: "Кан Кубрат и снопчето пръчки" е
притча, спомената от автора на проекта като неразбрана от българите, я има и у
древните римляни, откъдето фашизмът на Бенито Мусолини черпи идеи за т.нар.
"фасции" (сноп пръчки, сред които секира). Има класическа живопис за
този древен ритуал от епохата на Древния Рим, нейде от ІІІ в. пр.Хр., далече
преди Кубратова България. "Съединението прави силата" е пренесено от
девиза на Белгийската конституция върху фронтона на нашето Народно
събрание. За национално предателство можем да говорим и у такъв
свободолюбив, артистичен и прочие народ, като французите по време на
колаборационисткото правителство на маршал Петен в градчето Виши от годините на
нацистката окупация. Пак по същото време "национално и социално"
предателство проявяват и националистични прослойки в Полша, да речем, а и не
само там.
Оръжието на нацистка Германия,
подложила на геноцид евреите (пет или шест милиона умъртвени) е купувано и
произвеждано преди всичко с капитали на евреи-мултимилионери в САЩ. Няма
общество или народ без исторически периоди на национален нихилизъм и жалки
предателства. Цитат от есеистичната книга "Писма до г-жа Z." на
поляка Казимеж Брандис (1916-2000) за Европа: "Историята на този материк е брутална и лицемерна. От лъжа,
егоизъм, подлост, предателство и жестокост е изплетена тази хубава приказка (...). Дори да вземем само фактите, историята на Европа ще ни се стори
отвратителна”. Полякът Казимеж Брандис споменава
за "погнуса от многобройни взаимни измами
и кървави подлости"*****.
Господинът написал и трето
обвинение: "Отказът от традиционни ценности – култура, образование и
пр." Отговорът ми: Народопсихолози (Иван Хаджийски, Тончо Жечев,
Николай Хайтов, да не забравим – и Захари Стоянов) въз основа на проучвания
върху миналото говорят за нравствената устойчивост у българина. И не е
прозорливост черти на тънка прослойка новобогаташи и парвенюта по наши дни в
България да се превръщат в характеристика на Българската ни нация като общност,
обединяваща българите по произход с хора от друг генетичен корен.
В заключение, българинът не би
пострадал особено от още няколко обвинения в тежки грехове. По-трудно е да се
проумее този угрижен българин, като го погледнем с обич и уважение. Защото –
както е записано в евангелието (Йоан, глава 3, стих 17), "Бог не проводи
Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него".
Който желае да изписва вежди, не бива да вади очи.
3.
На 31 август, четвъртък! – преди
години, около три и половина след обяд, баща ми горя в колата си и след седмица
почина в софийската клиника Пирогов. Той бе един от милионите жестоко унижавани
от надменни лъже-интелигенти и властници простосмъртен. И не съм го чул някога
да се кълне в Христос, да бъбри за своята праведност; Иисус, допускам, особено
в последните му месеци, се беше вселил у него; ала аз – синът на простосмъртния
дърводелец, почувствах това, едва когато баща ми си отиде от нас.
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 28-31 avg. 2001 – edited by 11 apr. 2019
Илюстрации:
- Руините на град Палмира,
древната перла на Близкия Изток (горе);
- С баща ми дърводелеца на
брега край Китен, лятото на 1961 (долу).
___
*** Според хипотезата на доц. Петър Добрев в книгата му от
1993 г. за древното минало на българите.
**** Според сириеца Малек някогашната Антиохия днес е град
Антакия, а не неговата родна Латакия.
Сирия ("Сурая" нарича отечеството си д-р
Малек) в съвременната историография е често споменавана като люлка на
цивилизацията, върху земите й - от планината Торос до Синай и от
Средиземноморския бряг до Ефрат, в древността са най-значителните
постижения на човешката култура, разпространени в по-късни епохи по целия свят.
Върху тази древна земя човечеството натрупва най-ранните си умения в
земеделието и металургията. Тук е създадена и може би най-ранната азбука. В
тази земя са основите на религиозни и философски учения. Тук се раждат
най-ранните форми на търговия, градостроителство, дипломация. Идеята за
културен обмен между народите се е зародила пак тук, в пределите на Древна
Сирия. Един от директорите на Лувъра - А. Паро, твърди: "всеки
културен човек на планетата днес има всъщност две отечества – своята родина и
Сирия".
***** Казимеж Брандис, „Писма до г-жа Z.”, изд. 1980, с.48.
Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар