СБОГУВАНЕ С БЪЛГАРИЯ

СБОГУВАНЕ 

С БЪЛГАРИЯ*

Безплодна, спечена земя...

Копаят двама нискочели,

а над ковчега на умрелия

е августовска мараня.

Отеква под небето свеж

звънът на кирка и лопата

и се отваря сред Земята

най-неуютният градеж.

С очи в изровената яма

наоколо е моят род

и сякаш не копаем гроб,

ами заравяме имане.

В безоблачния хубав ден

щурче под тока ми подсвирна.

Навярно дядо от Всемира

сигнал изпращаше – до мен.**

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 26 avg. 1972 – edited by 31 mar. 2019

Илюстрации:

- горе: лидери на партия, която от 10 години управлява България;
- долу: дядо ми Борис Ангелов и моята баба Невена от Перущица. 

___

* От сб. "Сутрин рано", изд. 1983 г.
** Години след смъртта на дядо ми, в деня, когато е роден през 1900 г., три дни преди моят тридесети рожден ден 7 август, на 4 август 1977 г. между селата Тригорци и Гурково до Балчик, докато с трактор беларус тегля ремарке с 4,5 т суров силаж, преживях катастрофа, която би могла да е край на живота ми. Туркиня от хасковските села пет години преди това в редакцията на вестник "Софийски университет" ми предрече случая около трийсетия ми рожден ден. Мъртвите ни предци ни пазят тотално да не съсипем отечеството си, мисля си напоследък. Бел.м., tisss.