КАМЕННИЯТ ВОЙНИК

 Лицемерието неизменно си пада по гръмки фрази и тържествени заклинания. Инак човешките неща са лесно разбираеми, защото са простички: обичай, това е.

КАМЕННИЯТ

ВОЙНИК

Откакто се помня, той все си е там –
вгледан на Изток през хиляди километри
към онези безбрежни Руски степи,
към селцето, където бе черквата храм
и невръстните му братя и сестрички
скачаха наоколо като жребчета и козички
и спяха сред овчите стада и тревите
с ромона на ручея, жеравите и щурците
както никъде другаде по широкия свят
не живее странната Руска душа.

И когато над смълчания селски мегдан
прогърмя тенекиеният глас на Левитан,
този развейпрах Альошка бе в сеновала
и се боричкаше там със своята бяла,
със своята тръпнеща чипоноса Катя,
която му изпохапа от страст рамената.

И го боляха още тези негови рамена,
когато потегляше сам на война,
и го закопчаха в неугледните дрехи
на войник от пехотата, оттогава навеки...

Моя корава и простичка войнишка съдба,
какво знаем ний за световните въпроси,
за политкомисари и разни партайгеносета,
планиращи поредната Световна война!

През грохота на веригите, през прахоляка,
на Историята през опърлената ръж
ти, войнико, се отправи на Запад
и се втвърдяваше като истински мъж,
и разпердушини накървавените орди,
и влезе в моя Пловдив смъртно ранен,
и се втурнаха някакви възторжени хора
да ти свалят звезди посред бял ден.

...Защо ти беше да идваш тук!

По-добре да си останал един труп
там, в руските степи или край Виена,
или дори в Берлин,
само не тук – лицемерно любим,
лицемерно презиран, 
въздиган като светец

и накрая охулен гранитен мъртвец.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 10 uli 2000 – edited by 8 fev. 2019

Илюстрации:

горе – 2017 г., Пловдив, Паметник на руския войник върху Бунарджика

долу – 1938 г., редникът от Българската армия Борис Ангелов, дядо ми.

___

* Някогашният ми пръв помощник при създаването на един от първите след Десети ноември у нас опозиционни вестници – "Демократическо знаме" (май 1990-февруари 1991) Спас Гърневски (1953) преди години обяви предизборната си кампания за кмет на моя роден град с идея Паметникът на руския редник да бъде разрушен или префасониран, че да не напомня за издъхналите в Пловдив от рани, болест или друга причина войничета на някогашната Съветска армия. Текста по-горе смятах да посветя на кандидата Гърневски и понастоящем огнен оратор за партията ГЕРБ в Парламента, но като размислих, отказах се. Остана си текстът реплика относно опити да бъде сринат знак не за войнственост, колкото за пожертван живот. Като син и внук на фронтоваци от Българската армия в Първата и Втората световна война, участвали в сражения с вражески пълчища, няма как агитката на напористите мекерета на отвъдокеанския Биг Брадър лично да не ме засяга. Бел.м., tisss.