В чест на Робърт Бърнс (1759-1796)
ЛЮБОВТА НА РУСОКОСАТА
На таз, която ми постла легло
и утеши ме с ласки в тъмен час,
макар без знатно потекло,
направи да се видя рицар аз.
С коси обвивайки ме, Боже мой,
целувайки ме с нежна страст,
макар – пехота, бита в бой,
направи да се видя рицар аз.
Превземах тез очи, гърди, корем,
замрежил поглед, луд, в захлас,
гласът й чувах покрай мен
и по-щастлив не съм бил аз.
Щом в утрото на път поех
към нови авантюри, с дързък глас
във вечна вярност й се клех...
и все пак с други лягах аз.
Как лъгах ги! О, как щурях
без миг покой и в зной, и в мраз,
но с нея само, знам, че бях
въздигнат като рицар аз.
и утеши ме с ласки в тъмен час,
макар без знатно потекло,
направи да се видя рицар аз.
С коси обвивайки ме, Боже мой,
целувайки ме с нежна страст,
макар – пехота, бита в бой,
направи да се видя рицар аз.
Превземах тез очи, гърди, корем,
замрежил поглед, луд, в захлас,
гласът й чувах покрай мен
и по-щастлив не съм бил аз.
Щом в утрото на път поех
към нови авантюри, с дързък глас
във вечна вярност й се клех...
и все пак с други лягах аз.
Как лъгах ги! О, как щурях
без миг покой и в зной, и в мраз,
но с нея само, знам, че бях
въздигнат като рицар аз.
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, edited by 25 jan. 2019
Няма коментари:
Публикуване на коментар