СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (5.)

СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (5.)

   Продължение от 31.05.

   За трети или четвърти път звъня в инспектората да търся регионалния ни шеф по образованието Павлин Бакалов; предадох на секретарката му, че ми се налага да говоря с него. Казах й да си запише трите ми имена и длъжността "учител", оставих номера на домашния си телефон, та г-н Бакалов да ме търси по всяко време, когато му е удобно; добавих, че с моята жигула веднага ще отида където и когато Бакалов реши. Повторих, важно е да се срещнем. "Да, господине. Нали преди малко ви казах вече, че господин Бакалов не е в инспектората. Обадете се пак в понеделник" – рече секретарката. Дали записа телефона ми! Мисля си, че си е записала.

   Отклонение, Казус из Основи на психологията. Тази "епопея" почва с фразичка. По време на състезание по народна топка в спортния полуден между двата класа ІV-д и V-е Глория подхвърлила: "Вижте я тази камила гърбава! Не може да улови топката. Нищо не може". Казаното се отнася до Даниелка, която едва от седмица е на училище, понеже близо два месеца отсъстваше по болест. Даниелка приказва като мушица, дълго се колебае, преди да отвори устенца, движенията й са наистина плахи, несръчни. Изригналата обида предизвиква Росица, която е председател на V-е, да настръхне. Росето отвръща: "А пък ти си маркуч!" към едрата Глория. И оттам ела, че гледай!

   На пръв поглед силите са неравни. Глория е самичка. Никой от нейния ІV-д не се включва в заяжданията край волейболното игрище. Откъм другата страна са всички хлапета от моя V-е (без непукиста Петър). Парадоксалното за мен е, че в течение на месец Глория се явява активно търсеща навсякъде – във физкултурния салон, по училищните коридори, край главния вход на училището или на улицата... сблъсък с Росица, която веднъж само й се е противопоставила.

   Глория е любимка на класната си, която я сочи за пример на хлапенцата от ІV-д, понеже е интелигентна, едра, силна физически; за такива ученици казваме "роден лидер". Зад този лидер с високо самочувствие обаче освен майката на Глория и класната Виолета Еневска другиго не открих; не само съученици от ІV-д клас, но и децата от жилищния им блок и от съседните жилищни блокове там, където живеят Бутови-Вутови, отбягват Глория за сприхавия й характер. А може би заради онова, което децата интуитивно усещат по-силно от възрастния – склонността у Глория да се представя за нещо, което не е. Да не ставаше дума за хлапачка на десет години, бих отсякъл: хищник в лъскава козина.

   Че как да тръгне да хленчи, да се оплаква момченце на дванайсет – кротушкото Ивайло Ангелов, че Глория го изгонила от училищната спортна площадка с шутове! Как ли възпълничкият Тихомир да разгласява, че Глория му рекла: "Дръпни се да мина бе, тлъст педал"! На кого да се жалват девойчетата от моя V-е клас, когато по стълбища и коридори, в училищния двор, а и на улицата чуват: "А пък тези курви не мога да ги гледам" – изкрещяно! И прочие все от този сорт. В училищния коридор на втория етаж, край стаята на ІV-д Росица била ударена с юмрук в гърба; когато се обърнала, Глория я ритнала в корема и й рекла: "Аз теб ще те пребия!" И Росица се връща с двете си приятелки Нина и Поля. Опитвам да си представя Росето с ръце на кръста – Давид срещу огромния Голиат, и ме досмешава, но и нерви ме хващат. Росица към Глория: "Нали се заканваше да ме пребиеш? Ела сега да се биеш, де!" 

   Това се случва в сряда, 17 май. Какво ли следва по-нататък... Ето какво! У дома Глория разправя: три момичета искаха да ме бият; да е рекла, че е бита, не мога да си представя при такъв нетърпящ и намек за отстъпление характер. На следващия ден майката се появява в училище. Идва по едно време помощник-шефката Радка Пенева, математичка, готин характер, в хранилището на училищната ни библиотека и от вратата още: "Господине, търси ви една хубава майка". Защо съм й на хубавата майка? Майка на мой ученик ли е? – питам. "Не, майка е на ученичка от четвърти клас." Е, не ме интересува хубавата майка точно защото е хубава; не ща срещи с непознати хубавици. Ами че аз тук работя, скъпа!

   Ей, че отговор! Не съм подозирал с кого се разминавам онзи четвъртък, 18 май! Бутова-Вутова казва каквото има да каже на помощник-директорката; Радка Пенева от своя страна веднага след това ми предава оплакването. Обещавам й следващия час при моите петокласници да разбера какво е станало. 

   И така. Едва рекох: Деца, нещо да се е случило тук напоследък? – и първо плахо, после все по-разгорещено един през друг моите хлапета хванаха да се оплакват от неизвестната Глория. Глория на кого крещяла, кого блъснала, кого прогонила, кого ритнала, как им се заканила, че "ако се наложи майка ми да се разправя, онези трите курви моментално ще изхвърчат от училище". Трите курви са 11-годишните Росица, Поля и Нина от класа ми. Седят трите, гледат ме, устничките им – прехапани.

   Колкото повече слушам пороя от смутени гласчета, толкова по-неясно ми става. Записвам си върху листче от ученическа тетрадка – от подвизите на непознатата ми четвъртокласничка до заканата какво щяла да стори госпожа майка й. И тръгнах да се видя с класната на ІV-д клас. Откривам я във фоайето на по-горния, третия етаж, питам: А бе, Вили, какво ти е мнението за твоето момиченце Глория? "О-о, Глория е чудесно дете – отвръща колегата Еневска и приветливо ми се усмихва. – Виж там, Бояджиев, поговори с онези калпазани*. Ами че Глория е рядко възпитано и умно дете". Да, бе – казвам, – деца са; днес се карат, утре са заедно; ще видя да измисля как да се сдобрят... И се разминаваме с любезната Виолета Еневска; ама не само в буквалния смисъл, разминаваме се оттук-насетне, та ме е яд, че губя в представите си етичен, мил и приятен образ... в дотогавашните ми представи; просто изведнъж видях реалния човек. 

  Виолета Еневска и досега вероятно ще да е категорична, че Глория е идеалът ни за отлично възпитан млад човек, образец, най-доброто, което днешното Българско училище е в състояние да произведе в епохата на циничния ни политически лъже-елит, на надупения срещу лобното място на Левски Азис, законодателят на модата Лорд Бул, чудесната певачка на гетото Софка, както и на онзи фамозен готвач със задебелелия лигаво гласец Ути Бъчваров, хленчещия за любов Веселин Маринов, глезената ненадмината по фасони Николета Лозанова, талончетата, които цялата моя бедняшка, ограбена днешна България усилено търка, за да уцели бленувания милион лева печалба.

   Каквото измислих да сторя, описал съм в предишните редове, както съм описал и продължението, получило се от срещата между моите си илюзии за нравственост и самочувствието на персони homo ludens** от типа Бутова-Вутова, интелигентни, готини като Сюзън Сарандън, а като че ли и по-красотни от американската актриса. 

    Следва

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 16 jan. 2019

____
* Калпазан(ин) – от тур. негодяй, калпав тип; мързеливец. 

** От лат. играещият човек. Бел.м., tisss.