ДНЕС МИ Е ДЕН

ДНЕС МИ Е ДЕН 

Днес ми е ден, когато много ми се ще

да си ми под ръка и да те целувам.

Днес ми беше труден ден, обаче тази вечер

много ми се ще да си ми под ръка, да те целувам.

Да си в рокля с хиляда и едно малки копченца

и едно по едно бавно да ги разкопчавам.

Тази вечер хич не ми се ще и да ме гледаш във очите,

понеже дъжд безспир вали и Господ гръб ми е обърнал.

Никой толкова уют в самотността не е съзирал

повече от мен, и мисля си – до днес... Да, никой.

Сраснал съм се с кожата си и от себе си навън не мърдам.

Тази нощ навярно пак ще те сънувам, ала всъщност

ти не си ми нужна толкоз много;

нужна ми е смешната илюзия, която си посяла мимоходом

с решителност, каквато само страстните момичета владеят.

Време е да се оттегля оттук на хиляди години разстояние

и хубавичко да си помечтая, далеч от врявата на тези дни.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 27 fev. 2012 – edited by 23 noe. 2019