вторник, 5 ноември 2019 г.

НЕНАПИСАНОТО СТИХОТВОРЕНИЕ

НЕНАПИСАНОТО СТИХОТВОРЕНИЕ

  С мелодията от клипа ще се появи след време стихотворение, в което един мъж ще направи предложение на жена, на което тя може и да устои. След като проспива непробудно от осем до десет и трийсет вечерта, мъжът се буди и добавя заглавие на бъдещото си стихотворение. Ще се казва "Когато един мъж пожелае една жена". Ето впрочем диалог в мрежата, проведен от въпросния мъж пак същия ден преди осем с реална дама, която понастоящем живее в другия край на света, и донякъде, само донякъде може да послужи за първообраз на лирическата му героиня, макар лирическата героиня да се налага задължително да има лунички край очите и носа, плюс руса, естествено руса, искам да кажа, дълга и леко занемарена коса.

 – Здрасти! Четох те допреди малко. Не знаех за пианото на Re., какви завихряния имало в нашия голям, но сплотен колектив. Гле-е-едай ти!

  – Позна ли кои са споменатите?

  – Диана. Но другата... Не знам. Грозевото Роси може би.

  – Валери Лишев предложил да даде сто и двайсет лева, но химичката Ганзурова го отказала ей с тази реплика: "А какво да кажем ние, дето не сме с манталитет на магистрални курви и не знаем как да изпросим пари за училищното ви пиано?" И е права химичката, дето скърца като разсъхнала каца нагоре и надолу по стълбите.

  – Ужас! И накрая кой плати пианото?

  – Росито Грозева, представи си, се оплакала, че пианото й пречило да смята в канцеларията си. Re. направи сума концерти с входна такса из града, включиха се с дарителски суми и родители на децата от училищната школа по пиано.

  – И сега! Пианото тъне в прах сред кофите, метлите, парцалите. Защото Дианчето Петкова, май вече си е наумила като личност да се развива в друга посока.

  – Да чуеш Дианчето Петкова колко гори за музиката и децата, с уста птички лови.

  – Това не го разбрах. Как е тя?

  – Разказва наляво и надясно как някога в училището ни имало Музикален театър. Пропуска само една подробност – че в този Музикален театър участваше и другата преподавателка по музика, Лилия Стефанова, но основно Театъра го движеше Re., а аз им пишех стихове за песничките и текстове за сценария. Който чуе Дианчето, би трябвало да остане с впечатление, че върху крехките й плещи на турист се е крепял Музикалният театър, и значи, съвсем не е Мечо Турист, който по за месец-два всяка учебна година се пише болен, за да скита по гори и планини. Правил съм макети за част от пиесите, сценарий писах, например, по "Принцесата и граховото зърно" на Андерсен, афишите за Театъра рисувах.

  – Ужас! Това е то…

  – Физкултурникът Валери Лишев беше подредил кабинета по музика заради Re. Откак обаче Мечо Турист си извоюва пред шефката да ползва подредения кабинет в дъното на третия етаж, тапицираните столове за около месец бяха изпотрошени от учениците й, клавиши на пианото са откършени, шкафът с нотите разбит.

  – Леле-е!

  – Пред мен госпожица Петкова се пробва да представи версията за пиано, купено със сумите от концерти на децата от школата на Re. при всеобщата еуфория у тях и родителите им, било купено на по-ниска цена, че било със спукана чугунена основа. Не знаеше Дианчето, че с Re. сме обикаляли да търсим фирма с по-изгодна оферта, взе да ме убеждава как Re. се възползвала, като умишлено купила строшено пиано.

  – И ти?!

  – Споменах, че с моята жигула два месеца сме обикаляли с Re. да избере пиано с качества и на добра цена, и Дианчето мигом изгуби интерес повече да ми обяснява за спуканата чугунена плоча и прочие дивотии как
Re. се била облажила.

  – (Eмотиконче във формата на вирнат палец, знак на одобрение.)

  – С Re. пазехме дискретност за тези работи, а пък аз всъщност само два или три пъти съм участвал в срещите й с родители, склонни да дарят сума.

  – Дианчето Петкова е за връзване! С какво ли се занимава сега? Трябва с Дорето (друг натегач за слава – бел.м., tisss) да са си допаднали.

  – Като че ли не се понасят, зарежи ги! Сутрин ходя до Гребната база с байка.

  – Хубаво е, че живееш така близо, много близо до себе си.

  – Върти ми се в ума стихотворение по тази мелодия, да видим кога ще го запиша. Усещам как ще се съчини само. Ще е много странно стихотворение, само това знам. И няма да е кратко, десетина строфи, може и повече. Не знам за какво се говори в песента от клипа и това няма значение, виждам картина и диалог с човек, който си мълчи. Като си яздя байка, стиховете сами се подреждат. Мога да надвиша трийсет километра в час по нанагорнище. А, какво ще кажеш?

  – Бре!

  – Ще има предложение. В известен смисъл – неприлично откровено. Мелодията слушам вече две утрини, кажи-речи, непрекъснато.

  – Странна мелодия.

  – Преведи ми накъсо какво се говори в нея.

  – Ще изчакам мъжа ми, той по-добре се справя с английския.

  – Най-общо казано, за какво се говори в мелодията?

  – Ами казва: "Скъпа, да се разходим из дивото, из неопитоменото, из тъмното!"

  – Мъжът предлага на момичето да идат в хотела отсреща или в парка, а тя го гледа и не вярва на ушите си, чуди се дали да го прати по дяволите този натрапник, или... Така го виждам ненаписаното стихотворение.

  – Да-а-а! Закуска с бесовете.

  – Казва й: "Виж какво, скъпа, знам, че жените кървите веднъж месечно и ви боли, но мъжете също кървим и сърцето боли понякога по-силно от вас. Добре знам, че си щастливо омъжена и сериозна дама с чудесна кариера и име в обществото, но какво правиш все пак със себе си, не си ли губиш времето с празни работи? Виж колко е слънчев денят, тревата в парка колко е зелена и сочна, не ти ли се ще да лежиш по гръб с очи в небесата и да мечтаеш?" Пусни мелодията и прочети това, което ти пиша.

  – Добре.

  – Оголване арматурата на живота, това ми се върти в ума като идея. Че всичките ни планове са далеч от основното, за което си струва човек да живее. И тази някак нехайна мелодия с непукисткия глас на певеца ми пасва на вътрешните мелодии и ветрове. Това е животът ми, да, моят живот е това, точно какъвто си е. Саксофонът в края на мелодията е страхотен, особено онзи дрезгавият му глас на саксофона. Не мислиш ли, че е страхотен за нещата по тази тема?

Пловдив – столица на културата, Европа 2019


Plovdiv, 20 uli 2010 – edited by 5 noe. 2019

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)     Не се плаши от локвата, душа и свят й е да те окаля! Смачканото празно тенеке вдига глъч до неб...