НЕУКРОТИМО

НЕУКРОТИМО

В чест на Франсоа Вийон, един от духовните ми учители 

Посърнал като пън, мечтая морски бури;

мърморя малодушно, авантюрист по кръв;

животът ми е сън, ала мечтите – щури;

в опашката се гуша, бленувам да съм пръв.

С плесник ли през уста подлец ме поздрави,

целувам му ръка и шепна: C'est la vie*;

унил, сразен и плах, се чувствам уважен,

за залък хляб от страх треперя всеки ден.

Добре ли съм приет, изпадам в тежък смут;

световно слаб поет, с това съм най-прочут;

обзет от кротка леност, тресе ме адски бяс;

рекат ли ми: Студено... Горещо! – кряскам аз.

В лайна и кал овалян, се перча като бог;

лъжеца нежно хваля, но с честния съм строг;

изпитвам гняв, когато цената ми расте;

които ме ругаят, най-близки са ми те.

Рекат ли ми: Глупак си – знам, готин бил съм с тях;

не знам какво е щастие, но знам какво е страх;

сърцето щом ме свива, свирукам окрилен;

бездомен, безпаричен, не знам по-ларж от мен.

Нещата щом наред са, излишен ставам аз;

щом хлябът опече се, в душата ми е мраз;

щом моето момиче рече ми: Сладък мой! –

разкършвам раменете и втурвам се на бой.

Но видя ли я люта, по-мила ми е тя –

кога ми бие шута, добре сме в любовта

и тъй във изнемога минават ден след ден

със сладката тревога ще може ли без мен.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 28 noe. 1997 – edited by 2 noe. 2019

Илюстрации:

- Неспокойният дух на Европа Франсоа Вийон (1431-1463) в затвора (горе)

–––

* Такъв е животът (фр.). Бел.м., tisss.