СЕДМИЧЕН КАЛЕНДАР

Ако валеше тази нощ, бих се оттеглил

далеч оттук на хиляди години...*

СЕДМИЧЕН КАЛЕНДАР

Какво вълнуващо преживяване,

каква красива рамка са косите
за лицето ти, любима.
И не зная
захласът откъде ли иде този ден.
Товарът непосилен на четвъртък,
петък, събота
и неделя
стягам,
изкачвам се по хълбока на вечерта
във сряда – смирен и хитър,

подъл като индианец,
който се преструва на заспал.

И защо ли
това хитруване и тез преструвки,
като не успявам
сам себе си да опазя
от себе си, като очите ми – ах, очите,
по реката тръгнали надолу,
бъбриво всичко ти разказват!

Каква нежна приказка си, любима!
Посегна ли, опасявам се
да не те разруша, да не съсипя твоя
светъл образ. И тогава дали
всичко няма пак да се разпадне

на делнична пепел и кал,

дали грак от смехове няма
да ме затрупва цяла нощ

и вторникът ще ми се види черен...

Как ненужно е да знаем всичко
един
за
друг!
Предпочитам да те виждам

как минаваш горда
и шията източена да знам, че знак е,
и вирната – брадичката

с полуоткрехнатите устни,
и носът – незабележимо
като въздишка скършен,
да ми говорят: 

Спри, недей разваля илюзията;

днес е твоят Свети Понеделник.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 3 oct. 2017 – edited by 3 oct. 2019

Илюстрацията долу: 
1972 г. Февруарски ден в Балчик, на кея с мои ученици.

___
* Сесар Вайехо (1892-1938), илюстрацията най-горе, из "Покана за обяд или вечеря". Превод на Ал. Муратов и Ат. Далчев.  Бел.м., tisss.