НАДОЛУ ПО РЕКАТА НА СПОМЕНИТЕ

 НАДОЛУ ПО РЕКАТА 
НА СПОМЕНИТЕ

Ако си тръгна сега, в този миг, когато се свечерява

и хората се прибират уморени, всеки при своите,

сега – казвам – ако изчезна внезапно от този свят,

където така и не успях да те срещна,

да те видя наяве

и където ми остава единствено усещането,

че съм те докоснал,

докоснала си ме,

минавайки леко като полъх от въздишка на котенце...

Ако оттук-нататък в дните и нощите, които ти остават

да изживееш в обкръжение на своите мили,

на своите близки, и все пак чувстваш

очите си обърнати към небесата вътре в теб...

Ако сега, в този миг внезапно някой ти каже,

че повече нямаш възможност да ме чуеш,

да ме прочетеш, да ме видиш, да си представиш

как се срещаме в многолюден град край морето,

понеже безвъзвратно сме се разминали,

пропуснали сме шанса, а пясъчният ми часовник

е отронил последните си песъчинки

от мигове в този свят...

Мила моя ненагледна-невидяна,

недокосната, нецелуната,

ще разбереш ли колко много съм те обичал,

именно защото никога не сме си принадлежали

един на друг?

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 1 mar. 2010 – edited by 17 sep. 2019