ПИРОВИТЕ ПОБЕДИ НА ПОСРЕДСТВЕНОСТТА
Когато си под натиска
на посредствеността, опитваш се да не биеш на очи, за да не плашиш хората. Ти си като дръвче, което расте във водата. Можеш да се приспособиш тъй, че
по-скоро да се разклоняваш, отколкото да растеш нагоре и да останеш повече време
незабелязан. Понякога обаче се случва нивото на водата да започне да се снижава и щом езерото стане твърде плитко, ти просто стърчиш. Страхувам се, че днес
в тази страна нивото на посредствеността е станало твърде високо, което
означава, че очакванията за нормалност са твърде ниски.*
Посредствеността приемаме за недостатъчност на творческа енергия; недостиг, прикрит зад
високо заявени претенции, зад официални документи, отличия от нагласени
конкурси, университетски и какви ли още не е титли (граф, архонт, цар),
празнични салюти, снимка пред знамето, потупване по рамото пред строя, топовни
гърмежи, френетични крясъци Ура! и прочие финтифлюшки и драперии на суетата. И
насред цялата тази врява току лъсне нечисто долно бельо и подпетени кални
патъци, нахлузени на бос крак.
Гледаме уж присмехулно-нехайно към носителя й, но у нас, в България, същата тази Недостатъчност върши поразии, домогвайки се до върховете на Държавата и в почти всички сфери на културата и изкуството.
Захвани се за работа, па ела и се любувай как при вероятност за успех Посредствеността се възправя в цялото си величие пред теб! Оплака ми се веднъж преди години Ангелина Зекова**, че – като инженер по машинно оборудване в хранително-вкусовата промишленост, изобретила хипоидна предавка от нов тип и три университетски величия с научни титли, между които и тогавашният ректор на пловдивския ВИХВП (Висш институт по хранително-вкусова промишленост) някой си доцент Танчев, насаме я увещавали: не ще ти признаем изобретението, не ще го узаконим, ако не ни посочиш за ръководен екип на научната ти разработка. Великодушно й предложили да се пише под-изпълнител, т.е. техническо лице, изработило прототип на замисленото от тези трима чиновници изобретение.
А може би Посредствеността е необходимото зло – злото, без което не се осъществява нито една положителна идея и значи то, Злото, иде като изпитание и проверка за издръжливостта и увереността ти в твоето дело.
Случайно ли самовлюбена гарга изскочи из кръчмата на село Рогош да попречи книгата "Историйките на ученика Ламски", която писах в течение на десет години от 1994 до 2004 да види бял свят? Не е случайно, разбира се. Обградих с внимание селския тарикат, дадох му всичко, което пожела, но не толкова лакомия за лесна печалба откривам в издевателството му, колкото завистта у нещастник, който отдавна вече не успява да запълни със съдържание формата на творец; за тази форма той се бе мъчил над три десетилетия, но това не прикрива истината, че нищо съществено не е създал, че писанията му били само поза, присвояване на нещо, което не му принадлежи.
Когато остарелият като прилежен тих счетоводител Петър Петров*** създаде осемте си великолепни разказа, "велики" местни писатели и критици го обявиха за графоман, подценяваха го, публично го унижаваха, изнудваха го. Знам лично от вече болнавия Петър Петров за изнудване, на което го подложили двама далеч по-млади поети пришълци в Пловдив, които той сочи в едно свое есе с инициалите Т.Б. и Д.Т.****
Гледаме уж присмехулно-нехайно към носителя й, но у нас, в България, същата тази Недостатъчност върши поразии, домогвайки се до върховете на Държавата и в почти всички сфери на културата и изкуството.
Захвани се за работа, па ела и се любувай как при вероятност за успех Посредствеността се възправя в цялото си величие пред теб! Оплака ми се веднъж преди години Ангелина Зекова**, че – като инженер по машинно оборудване в хранително-вкусовата промишленост, изобретила хипоидна предавка от нов тип и три университетски величия с научни титли, между които и тогавашният ректор на пловдивския ВИХВП (Висш институт по хранително-вкусова промишленост) някой си доцент Танчев, насаме я увещавали: не ще ти признаем изобретението, не ще го узаконим, ако не ни посочиш за ръководен екип на научната ти разработка. Великодушно й предложили да се пише под-изпълнител, т.е. техническо лице, изработило прототип на замисленото от тези трима чиновници изобретение.
А може би Посредствеността е необходимото зло – злото, без което не се осъществява нито една положителна идея и значи то, Злото, иде като изпитание и проверка за издръжливостта и увереността ти в твоето дело.
Случайно ли самовлюбена гарга изскочи из кръчмата на село Рогош да попречи книгата "Историйките на ученика Ламски", която писах в течение на десет години от 1994 до 2004 да види бял свят? Не е случайно, разбира се. Обградих с внимание селския тарикат, дадох му всичко, което пожела, но не толкова лакомия за лесна печалба откривам в издевателството му, колкото завистта у нещастник, който отдавна вече не успява да запълни със съдържание формата на творец; за тази форма той се бе мъчил над три десетилетия, но това не прикрива истината, че нищо съществено не е създал, че писанията му били само поза, присвояване на нещо, което не му принадлежи.
Когато остарелият като прилежен тих счетоводител Петър Петров*** създаде осемте си великолепни разказа, "велики" местни писатели и критици го обявиха за графоман, подценяваха го, публично го унижаваха, изнудваха го. Знам лично от вече болнавия Петър Петров за изнудване, на което го подложили двама далеч по-млади поети пришълци в Пловдив, които той сочи в едно свое есе с инициалите Т.Б. и Д.Т.****
Литературата ни днес е изпълнена от имената на "велики творци". Тези
образци на претенциите лит.критици а la Светлозар Игов (1945)***** лъскат
до блясък, за да заемат мястото на истински стойностното. Варакосаната имитация
ти навират в очи да я приемеш за чисто злато.******
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, edited by 15 sep. 2019
___
** Най-добрата сред състезаващите се на единичен
каяк пловдивчанки в гребните регати през 1963-1967 г..
*** С псевдоним се подписваше в книгите си като Василен Ведров (1925-2007).
*** С псевдоним се подписваше в книгите си като Василен Ведров (1925-2007).
**** Въпросните ТеБе и ДеТе са Тодор Биков (1956-2016) и Добромир
Тонев (1955-2001).
ГАВРАТА
На ТеБе ДеТе!
Първият ме излъга с твърдението, че Клубът на дейците на
културата е закрит. Вторият ми каза, че екипът е работил три месеца по
калкулацията на книгата ми, състояща се от 32 стр. или 2 печ.коли – нещо, което
съм правил и се прави за минути. Каза ми още, че няма да е колегиално, ако
откажа исканите за отпечатката 500 000 (петстотин хиляди) лева. Вж. "В
бездната на безверието - 2" от Василен Ведров, стр. 55-56, изд. Пловдив, 1998 г.
***** Чиито оценки зависят от конюнктурата.
****** http://www.teenproblem.net/news/s/23733.html#13181409394621&if_height=91. бел.м., tisss.
****** http://www.teenproblem.net/news/s/23733.html#13181409394621&if_height=91. бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
...сколько их?
ОтговорИзтриване