ГОРЕЩНИЦИ

ГОРЕЩНИЦИ

И не знам за какво, а не знам и защо
съм по теб тъй увлечен, пиян
като риба в ботуш, като звън на стъкло
от коняка, на пода разлян.

Да си свястна – не си, да си вярна – не си,
и се чудя на този мой шанс,
че в леглото съм бил със стотина жени,
но не бе като теб ни една.

Ти от мен ни веднъж нищо не пожела,
но дивяхме като в стар вертеп
и сега, като гарван увесил крила,
знам, не мога да дишам без теб.

Кой те знае къде някой друг те прибра,
тази нощ съм преспал като в гроб,
щом събудих се сам, бях обрасъл с пера
и пиян от нещастна любов.

Ех, жена, ех, кокетке без капчица свян,
с твоя розов корем ме плени,
с тез налети гърди, с тез коси, рамена
се удавих в море от мечти.

Като кораб голям се полюшвам едвам
и бучи вече тъжният рог –
бях спокоен дотук, че оправям се сам,
но от днес съм пиян от любов.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 25 jan. 2011 – edited by 27 uli 2019