ПОСЕДНАЛ В ПУЩИНАК НАКРАЙ ГРАДА

ПОСЕДНАЛ В ПУЩИНАК НАКРАЙ ГРАДА

И тук, и там от август до април
къде ли не прошетал си Земята,
докато тук във Пловдив аз съм бил,
най-много да отида до реката.

Париж, Чикаго, Брюксел, Тел Авив
на теб са ти били почти в нозете,
докато мен тук – вечно на афиф,
все някой ми подрязваше крилете.

На снимките си готин, лъснат, франт
в най-скъпите курорти на Земята,
докато аз до селски ресторант
отивам, че там евтина чорбата.

Облечен по последна мода, шик,
по теб жените блещят си очите;
а мен посрещат ме с красив ритник
да си държа езика зад зъбите.

За теб там бдят отворени навред
посолства, резиденции и кметства;
а аз не съм дори добре приет
и от кръчмаря в кръчмата ни местна.

Днес, господине, виждам, си върхът
на всичко туй, за мен недостижимо,
че вечно следват ме студът, гладът,
а радва ме и разредено вино.

Поседнал в пущинак накрай града,
понякога прехвърлям си живота –
къде ли бъркам вечно, за беда,
та все оказва се да съм в хомота?

Прославен, еталон за вкус и лукс,
ти Принцът си, излязъл от мечтите,
във вехтите си дрешки аз – напук,
за присмех на глупаците и злите.

И тук, и там от август до април
надлъж и шир прошетал си Земята,
докато аз при корена съм бил – 

трупът ти, виждам, плува по реката.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 7 sep. 2012 – edited by 12 uli 2019