ДЯВОЛЪТ Е В ДЕТАЙЛИТЕ (5.)

ДЯВОЛЪТ Е В ДЕТАЙЛИТЕ (5.)

   

   Продължение

  28.04.1997. 

  Мина й представлението на Re. Излъчваха го и по националната ни телевизия, та го записах на видеото вкъщи. Седим след концерта двамата с нея в кокетно кафене на тиха уличка встрани от големия шумен булевард между Сточна гара и Тунела под Древния Римски амфитеатър. Собственикът вероятно – двайсетинагодишен нахакан момък, прави демонстрации, май да го забележим ли, що ли. Мята тъпи шегички на висок глас и си се хилоти, качи си краката върху съседната маса (по хамерикански). Подхвърля си тарикатските реплики с претенция за остроумие към пиянде – то пък на третата маса от общо четирите, задява се с девойчето зад бара в преустроения за кафене бетонен гараж. Накъсо, след като телевизионната камера поне в една трета от времето, докато Re. беше на сцената, я снимаше, глупакът сега ми изглеждаше приятен като конска муха. И си рекох: българинът е в състояние от нищо с много мерак и усилия да направи нещо хубаво, а после сам да го съсипе и срине. Хубав ден. Свежо. Въздухът резлив. Носи се аромат от дворовете наоколо, от скоро развилите се люлякови храсти. И греещата лъчезарна Re, разтоварила се от напрежението на сцената. И се появява Негово величество Досадникът и почваш да се питаш: аз какво правя тук?

  Бяхме си го харесали това кипро кафене, но тази подробност развали всичко.

   06.07.1997.

  За сборника "Кардиф"* продавач на сергия, някогашният й учител по българска литература, правил аналогии със стила на Вапцаров, а местният поет Иван Вълев от Стрелци, село на 40 км. от Пловдив, някогашен редактор в местното издателство, "Христо Г. Данов", важно-важно се произнесъл пред Re. за текстовете ми: "Това е стилът на Кавафис". Сергиджията, след като около час развивал философските си възгледи относно съдбата на хубавите жени и щастието, подметнал между другото, че много странно, но за първи път открил у Re. излъчване на продавачка на хот-дог. Демек, що ли толкова се интересува как възприемат стиховете ми тези двама продавачи на книги. Бясна беше моята аристократка с благородническа кръв. По бащина линия се явява баронеса в Австро-Унгарската империя, чичо й Патрик – музикант във виенски бар, в чест на раждането й композирал игрива мелодия.

  Изгълтахме в 40-градусовата жега общо три шишета кока-кола, както се изрази тя, "в унес от това определение за продавачката". За гомнарския бръмбар най-добра ще да е гомнарска бръмбарка, успокоявам я, макар двамата с побеснялата Re. да нямаме нищо против продавачките на хот-дог естествено. Прав е поетът Вълев, че в сборника "Кардиф" има нещичко от Константинос Кавафис. Но пак там някой би могъл да открие със същия успех и нещо от Сесар Вальехо, Албер Камю (нищо, че Камю е прозаик и философ), от Маркес, Жак Превер, Лорка, Сафо и от всичката ни най-обща представа за древноелинска лирика, но и за прокълнатите френски поети Верлен, Маларме, Бодлер, Рембо, и както твърди колегата д-р на филологическите науки Невена Ичевска, може би нещо от Александър Вутимски; що не, бих попитал, и от Димитър Бояджиев, Уолт Уитман, Пърси Биш Шели, Габриела Мистрал, Емили Дикинсън вкупом?!

  Пак добре, че въпросният ценител на хубавите жени и изящната поезия не ме е причислил към могъщата плеяда съветски и родни певци за "светлото бъдеще и най-хуманния от всички общества строй". Добре поне, че на жарките филигранни строфи на Венко Марковски – любимеца на цялото наше Политбюро на ЦК на БКП, не мяза "Кардиф"! Ровне ли обаче под заглавието "Кардиф", току-виж изскочили неколцина предтечи от поезията на смръщений Албион. Мили родни предвземки!

   15.07.1997. 

  Библията е построена по каноните на лириката: повторения, алегории, смислови обрати, лаконизъм, внушения, озвучени от образ и картина. Например, в Четвърта книга Мойсеева (гл.24, ст.15-16) има такъв пасаж:"И мъж с отворени очи, говори оня, който чува думите Божии, който притежава знание от Всевишния, който съзира видението на Всемогъщия; пада, но очите му са отворени".

  Ето и пример за поетически обрат в речта, който ми звучи чудесно в Пета книга Мойсеева (гл.27, ст.2-3): "И кога преминеш Йордан в земята, която Господ, Бог твой, ти дава, постави си големи камъни и ги измажи с вар; и напиши на тия камъни всички думи на тоя закон, кога преминеш Йордан..."

  Ами че това е начало, запев на могъща в пестеливостта си поема за цялата ни смотана цивилизация с велики претенции, но още в юношеския си период! 

  Следва

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 21 uni 2019 

__
* Сборник стихотворения от 1998 г. Бел.м., tisss.