УЧИТЕЛЯТ ПО МЕЧТИ

УЧИТЕЛЯТ

ПО МЕЧТИ

Ето учителя –
сивият човек влиза...
Той е дребен, припрян
и устата му зее нещастно.
Той е в старо костюмче,
с оплешивяла главица
и големи
удобни
обувки.

Гледат децата.
Гледат децата.
Влиза учителят.
Влиза човечето сиво.
И ето,
изважда той късче от креда,
прави замах
и дъската –
тази черна вселена пред очите искрящи,
изпълва със странни,
неясни,
загадъчни
знаци.
После взема стария училищен глобус
и го изпълва с вода,
с континенти,
със сняг,
планини и долини,
със слънце,
изпълва го с пъстри селца и градчета,
с животни и птици,
мъже и жени,
пътища прашни,
цветя сред поляни,
радост и тъмни легенди.

- - - - -
Когато излиза от класната стая,
искам да кажа: когато си тръгва
от всички,
когато Звънецът последен
цвърчи като мишка
в дъното на коридора излъскан
и отвънка подпрян е капакът,
и венците – готови...
тогава свършва Часът за вълшебства.

Но децата това не разбират.
Но децата вече мечтаят...

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 4 apr. 1977 – edited by 4 apr. 2019

___

* В памет на баща ми, който живя по съвест, никому не стори зло и си отиде като герой. Из сб. "Кардиф", изд. 1998 г., бел.м., tisss.