СТИХОВЕ В ПРОЗА

СТИХОВЕ В ПРОЗА

І. ПОЛСКО ЦВЕТЕ

 Може би ви се е случвало, както си вървите през полето, да съгледате разперило антенки нехайно цвете, израснало върху отвратителна воняща купчина. Внасяте го умилен вкъщи, създавате му удобства, обграждате го с внимание и денонощни грижи, а то... загива. Колко своенравно нещо е животът!

ІІ. ВРАБЦИ

  Под поръждавялата арматура на балкона над мен врабци си направиха гнездо. Блестят му очичките на мъжкия като черни мъниста, върти се на всички страни, оглежда ни с любопитството на крадец и кавгаджия. Но щом женската се залежа в общия им дом, кацаше върху въжето за пране и в джиджикането му открих, че се пробва да пее като влюбен кос. Така щур, смешен, вдъхновен!

ІІІ. ПОРЪТ

  Порът си изкопа дупка под зида и всяка нощ се промъкваше в кокошарника. Кокошата близост го влудяваше, изпълваше го с копнеж. Ала кокошките не разбираха това, та спяха по клоните на смокинята. Когато в крайна сметка капанът щракна, стопанинът с погнуса огледа вонящото животинче с пречупения гръбнак и не видя, че е плакало.

ІV. ЩАСТЛИВОТО ХЛАПЕ

  За рождения ден му подариха пластмасов автомат с фенерче – хем тракаше, хем цевта му просветка. То много се зарадва, а татко му се затвори в спалнята и полежа сам в тъмното. Не му се щеше да обяснява. Накрая му мина и се върна при гостите. "Тра-та-та, пак, пак! Убит си!" – посрещна го щастливият малчуган.

V. ОРГИЯ

  Мъжете се напиха и захванаха да мислят щуротии, които се четяха в лъстивите им погледи. Тогава едно от момичетата се качи на масата и започна да се съблича. В светлината на свещите изглеждаше невероятно. Мераклиите обаче помръкнаха, свиха се гузно до съпругите си... Може би понеже двете неща не вървят заедно, а едно подир друго: както всяка цивилизация е предхождана от период на разврат и варварство. И накрая все пак цивилизацията рухва пак там.

VІ. КУРОРТИСТИ

  Двама се бяха надвесили над каменистия бряг и наблюдаваха как рибарите с лопати изгребват богатия улов от лодката.

  – Ей, че весело подскачат рибките! – възхити се първият.

  – Какво ли е, кога изведнъж си поемеш много дъх? – възкликна вторият.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 4 noe. 2008 – edited by 2 apr. 2019