МАРИЯ СИ ТРЪГВАШЕ

 МАРИЯ СИ ТРЪГВАШЕ

Лежахме в леглото и каза Мария: 
Ти вече, мой мили, не си влюбен в мен. 
Заплака Мария, аз очите си трия 
и се правя на глух, и по-точно – смутен. 

И стана тогава, и тръгна тъй гола, 
по-гола не бях я съзирал до днес; 
в окото ми сякаш заби се топола, 
и даже по-лошо, бе влязъл цял лес. 

Останал без дъх, гледах как се облича, 
косите как реше и въси чело; 
тя беше все още уж мойто момиче, 
жена като всички, с добро потекло, 

такава разкошна, омайна и сладка – 
да имах патлак, бих го взел начаса, 
бих си теглил куршума, и значи накратко, 
бих удавил в кръв свойта грешна душа. 

Когато Мария там другаде нейде 
открие достойния кротък жених, 
назад дяволито към мен щом погледне, 
то аз ще съм вече отдавна убит.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 27 apr. 2019

Илюстрация:

- Авторът в годината, когато писа този текст (долу).