ДУХЪТ НА ПЛОВДИВ

ДУХЪТ НА ПЛОВДИВ

  20.06.2005. 

  Духът на Пловдив през тези последни петдесет години, откакто съзнателно имам наблюдения за гражданите му, е провинциализъм, посредственост, криворазбрана цивилизованост, сметкаджийство, завист, заничане в чуждия двор, сеирджилък и клюкарство. Изгря ми тази нощ идеята да напиша Паноптикум на посредствеността в родния ми град, като направя бегла съпоставка с действително значителните ни личности от този период (1955-2005), за който имам спомени и лични впечатления от най-ранното ми детство. В моята класация на нищожествата ще влязат...*

  * * *
  Не може да ти е приятел онзи, който съди за теб само по думите ти – от мислите на Нелсън Мандела**. Което значи – приятелството, както любовта и вярата, се осъществява в сърцето и духа, не чрез думи, които не ни изразяват по най-точния начин, особено когато са казани в момент на притеснение, разколебаност, криза, гняв. И ап. Петър три пъти се отрича от своя Учител, но Исус го нарича крайъгълен камък за философията на състрадание към разтерзаната човешка душа.

  21.06.2005. 

  Тази власт, дори когато рече уж да ти стори добро, те унижава... Отпуснали ни от местната пловдивска община по 150 лв. за облекло и обувки, но първо искат да им представя фактура, че съм похарчил тези пари, а общинарите после щели да ми ги възстановят. Откъде да вземе 150 лева учителят, как да ги отдели от мизерната си заплата? А нямам ли право да реша по своя воля какво да си купя? Защо ми е този костюм и двата чифта обувки, като нямам какво да ям, а неплатените ми дългове надхвърлят осемстотин лева? Задължение към учителската взаимоспомагателна каса – 450 лв., задължения към кредитната банка – 370 лв., таксите неплатени към общината или общинските предприятия ВиК и Топлофикация! И се оказва, че общо дължа не 800, а над 1200 лева суха пара, при положение че преживявам възможно най-ограничено и личните си разходи съм свел да по-евтина храна, кафе и кутия цигари на всеки три-четири дни.

  Излиза, че – като учител по български език и литература с над 35-годишен стаж, съм в унизителното положение на руски крепостен мужик от ХVІІІ-ХIХ в., чиято участ зависи от волята на помешчика. Остава шефът да разпореди какъв модел костюм и обуща да купя, защо не – и на кого да дам дарените с височайша милост пари.

  * * *
  Преди тридесетина години, около 1979-80 г., някогашният главен редактор на младежкия ни местен вестник "Комсомолска искра" изрече, а може би цитира... фразичка, която и днес осветява коридорите на властта у нас, в България: Щом е началник, значи е корумпиран човек, защото е правил компромиси със съвестта си.*** Тази сентенция е родена в среди, които никога не са губили представа за добро и зло и зорко, но недружелюбно следят кощунствата на домогналите се до върховете на държавата. Ето откъде идва онова издевателство, с което всяка тук възкачила се на власт партия първо си разчиства сметките с интелигенцията на моя отруден народ; ако не може да подчини мислещия, да го принуди да й служи, като я възхвалява, властта или го прокужда, или жестоко се разправя с него.

  Някога, когато съм бил хлапе, българските сталинисти, технолозите на Военния комунизъм – болшевизма, избиха цвета на Българската нация, обърнаха България на скотобойна за духовните личности. Днес потомци на онези управляващи, без да са слизали някога от власт, обричат на полугладно съществование интелигенцията, подхвърлят й трохи подаяние. Имам чувство, че Държавата ни перверзно и пошло се гаври с този род духовни българи, присмехулно използва популярна фразичка на североамериканския простак, лафа на тарикат с дъвка между зъбите: Като си умен, защо си беден?!

  * * *
  Плод на десетгодишна работа, ръкописът ми "Историйките на ученика Ламски" (1994-2004), за който не мога да адвокатствам, спряха и заключиха безплодни двама от предателство към таланта си някогашни популярни писатели, и тъй – замълчавайки досега, питам се: дали пък не съм им отнел моралното право да говорят от името на унижения българин? И да отворят уста нещо да кажат, вече знам... С предателя се постъпва изкъсо – обричаш го на мълчаливо презрение. Но и не изпитвам жал за изгубеното им умение да творят. Опитът от досега с този род хора ми е изключително скъп.

  22.06.2005. 

  Колко време ми е отпуснато? Ще си тръгна най-вероятно, когато мисията ми приключи. Напоследък на моменти се чувствам като българин, принуден отново и отново да гледа до болка опротивял блудкав и скучен филм. Това боричкане за надмощие, наперените пози, този див копнеж не по Филипините на трагичния романтик Вапцаров, а по облагодетелстване от ползи, които не заслужаваш...

  Като институция, показателна за нравствеността, Училището напоследък стана паноптикум на чешити. Имаме злостни страхливци, посредствени и малодушни грубияни, грандомани, интриганти, досадници; мъжлета с душа на жена и жени с мъжествен характер. И в лудешкия този Панаир на суетата могат да те смелят, да те унижат ей тъй, между другото, приобщавайки те към стила си на живуркане материално, безкрило, със завист към успелия да постигне кое-що в мизерния си живот.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 28 apr. 2019

___
* Да не съм луд, да ги спомена! От тези двадесет поне половината движат и днес нещата в Града под тепетата, както наричаме това гнездо на посредствеността с осемхилядолетна история.
** 1994 г. избран за президент на ЮАР в първите общонационални избори с участието и на чернокожото население. 1996 г. под негово ръководство е изработена новата конституция на ЮАР. Президент до 1999 г., автор на книгите "Няма лек път към свободата" (1965) и "Готов съм да умра" (1979). Роден в 1918 г. Най-силно впечатление от биографията му прави следният факт... Мандела прекарва 18 (осемнадесет) години в затвора на о. Робън (1964-1982), през 1982 г. е преместен в затвора в Кейптаун, където остава шест години, после хоспитализиран заради туберкулоза. Ето факта! 1985 г. отхвърля предложението на тогавашния президент на ЮАР да бъде освободен, но да се откаже от каузата си.
*** Фразичката съм чул от Петър Кошутански (1942), родом от Кнежа. Независимо от всичко преживяно, свързано с този човек, смятам и днес Пешо за един от най-симпатичните образи в моите възпоминания. Странно, някои образи с течение на годините придобиват друг смисъл, друго излъчване. Сега си мисля, че е бил искрен в онези години на всеобщо лицемерие в отношенията между управници и управлявани, говоря конкретно за Пловдив. Бел.м., tisss.