неделя, 21 април 2019 г.

ВЕЧЕ КАКВО ДА СИ КАЖЕМ

ВЕЧЕ КАКВО 
ДА СИ КАЖЕМ

Имаме ли вече какво да си кажем
и защо точно днес с теб да пия кафе?
Вън е поледица, хлъзгав – паважът,
и колата ми вехта ще поднесе;

с гуми протрити, същински галоши,
лека маневра и... хлъз, блъс и тряс.
Синоптиците казват: времето – лошо;
грип ни дебне коварно, и не само нас.

Я, по-харно върви при мъжлето!
Свинско със зеле, пръжките с лук
туряй на огъня, стъпвай напето,
но не внасяй в душата ми смут.

За мен си оставаш чудна принцеса
и нощем отново ще мисля за теб,
но нашата странна Любов я отнесе
на тези години суетната дреб.

 Затънах до гуша в поредните пости,
аванса го бавят, останах без лев,
 ще взема да ида у съседа на гости
да му пуша на муфта цигарите с кеф,

и на табла красиво той пак да ме бие
и аз да се правя на лют и сърдит,
та вино щастлив да налее, да пием
и аз да го гледам – доволен и сит.

Какво повече с теб да си кажем,
о, как не ща да ме виждаш злочест –
ще почерпиш, аз ще се правя на важен,
но хай да отложим за друг път, не днес!


Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 16 fev. 1999 – edited by 21 apr. 2019

2 коментара:

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1665.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1665.)  На всички от моето поколение някогашни момчета, родили се малко преди или след края на Втората све...