И ПОЖЕЛА МЪЖЪТ ЖЕНАТА

И ПОЖЕЛА

МЪЖЪТ ЖЕНАТА

Не знам защо, но силно искам с накити да те обсипя,
червена рокля от коприна и седем фусти от атлаз...
аз, дето обожавам риска, с риск да станеш ненаситна,
да ме забравиш, да се скриеш, че силно пожелах те аз.

Не знам каква е таз магия, край теб умирам, ще загина,
направо казано, край тебе от страст изгарям покрусен;
аз – дето мога да се бия, край тебе на парцали мигам,
дори когато ме обиждаш – ти, изкушила даже мен.

Дванайсет ангели небесни и всички щури по земята
пияници и главорези наравно със Светия Дух –
със мене хич не им е лесно, че никога си нямам мяра,
ала при мен щом тихо влезеш, превръщам се на Мечо Пух.

Върви на майната си! Тичай! Събличай се и просто лягай
със всеки, който пожела те, че вече писна ми от теб!
Как яд ме е, че те обичам и всичко твое ме засяга –
целувки, свалки, маски, ласки и всичката суетна дреб!

Ще те зарежа. Ще се махна. И ще усетиш тази драма –
щом всичко му е позволено, човек престава да мечтай;
животът е една измама, а ти – измама най-голяма
и ад е любовта, че нямам със тебе сигурност докрай. 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 17 sep. 2009 – edited by 1 mar. 2019