Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 31 януари 2019 г.

ЗА "ЛЮБОВТА ЦАРСТВА ОТВЪД..." (продължение IV)

Дето и да ходя, винаги съм следван от едно куче, което се нарича Его!* 


ЗА ЛЮБОВТА ЦАРСТВА ОТВЪД ПОЗВОЛЕНОТО 
    20.10.2010 12:57 [Re: tisss]
Ellia

  – Мислите ти направо скачат, Тиссс... Политиката е вид доминиране (рафинирано), войната – също, макар на друго, по-грубо ниво. Тези двете нямат нищо общо с любовта, нито има нещо свещено в тях, колкото и да се обличат в свещени одежди. Представите за Добро и Зло, Хармония и Хаос могат да бъдат подвеждащи, спомни си колко кръв се е проляла в името на "свободата, равенството, братството". Даже средство за екзекуции е измислено, за да въдворява представата на едни хора за свободата, равенството и братството. Нищо ново под слънцето. 

  "Страхът е основен инстинкт и много бързо средство за постигане на цели в сравнение с Любовта" (Фром). А Любовта е откровение, опит, ако щеш – дори мъдрост, но няма нищо общо с политиката или с политиката на религиите, без значение коя религия имаме предвид.

22.10.2010 06:42 [Re: Ellia]
tisss

  – Не ми се влиза в спор заради самия спор с бла-бла-бла, например – за фрагмент от репликата Ви, който си позволих да подчертая. И Ерих Фром не Ви спасява от назидателност – уви! – въпреки симпатиите ми към Вас, Еllia – Страхът е основен инстинкт и много бързо средство за постигане на цели в сравнение с Любовта.**


28.12.2010  11:41 [Re: tisss]
Deux-lo-Volti

  – Изключителен текст! Изключителен човек! Въпреки че – както казваше Борис Димовски, не върви да ръсиш със захар това, което е мед... У мен мантрата "морал в политиката" избуя в цялата си нелепост. Ще се опитам (в почит към автора на текста) да приложа свое оригинално тълкувание...

  И ето че в последна сметка политическото е най-често израз на човешка "воля за власт" (това е терминът), т.е. за тщеславие, самодоволство, притежание и пр., стремеж, безумно-авантюристичен или планомерно-последователен, да векуваш върху трона на посредствена, абсолютистка порядъчност. И току бях импулсиран да обявя любимия си автор Ницше за суетно озлобен кресльо на посредствеността и да изхвърля от главата си и от рафтовете си всичките му книги. Ницше – който сякаш обявява Христовата любов за твърде човешка. Ницше – който като че ли е петимен да подвежда едни фанатично възгордяващи си дребни душици. Както се и сбъдна. Твърде рядко политическото е било всъщност "воля към мощ". Автентичният Der Wille zur Macht (воля за мощ), нежели терминологичният превод, и не само превод, но и схващане. Политическото, като иманентно състояние на растеж. Да, политическото като социална сърцевина на творческия порив, на любовта. И политическото, като равностойната по индивидуална сила алтернатива за личността. Това помоему е истинският Ницше: "Градете си къщите по склоновете на Везувий". 

  Настоящият автор е хуманист и едва ли би приел възгледа на една неблагоговееща към героизма и саможертвата политическа естетика – макар един по-скоро романтично-историографски, отколкото утопичен възглед – да се възхищаваш не на Сократ, а на ученика му Алкивиад. Но той (авторът) в текста си допуска, дори провокира към подобен възглед, към подобен прочит, към подобно "неразбиращо разбиране".


29.12.2010 10:45 [Re: Deux-lo-Volti]
tisss

  – Благодаря! Трогателно, но много моля "не затискай муцуната на вола, кога вършее" (в отговор на хубавичките Ви слова за текста), Deux-lo-Volti. Похвалата разстройва ритъма ми на живот. Понеже съм обикновен уличен музикант, образно казано, да попитам и заради клетия Алкивиад***: "Какво ще пиете, аз сега – подир този панегирик, какво би следвало да почерпя?"

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 31 jan. 2019
–––
* Фридрих Ницше (1844-1900), филолог и философ, пише за морал, религия, култура и пр.
*** Алкивиад (450-404 г.пр.Хр.) – противоречива личност, атински политик, оратор, некадърен военачалник, възпитаник на Перикъл, ученик и любовник на Сократ. Бел.м., tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар