КАТАСТРОФА

КАТАСТРОФА
Спомни си, Ирини! – валеше дъжд над Брест
струяха светлини по улицата сива,
часовникът ми бе блокирал точно в шест
и някакъв пиян шофьор тъкмо завива…

Зеленият трамвай – таз коледна играчка,
засече лошо форда и някак си го смачка
ей тъй, за миг почти, със нокти на орел.

С нокти на орел Съдбата в миг се спусна
и двамата със теб седяхме там без чувства,
без дъх… и ето, някой наоколо извиква:
– Къде бе, идиот! Ах, тъпа, проста тиква,
не виждаш ли къде, не знаеш ли кога,
та толкоз идиотски си тръгваш от света?

Спомни си, Ирини! Не беше нито Брест,
ни с тебе сме били, но всичко виждам ясно,
единствено си мисля сега как е опасно,
че някой ден дъждовен ще си отида в шест
и всичко в този свят за миг ще се обърне
със поглед, впит назад към миналите дни,
когато сме стояли случайни, безразсъдни,
и дъжд отгоре тъкмо започвал да вали.

Душата на шофьора край нас е прелетяла
и някъде отгоре като втрещена крава
сам Господ Бог е гледал студен, невъзмутим
как в своя тъп живот безцелно се въртим
и миговете тихо зрънце подир зрънце
изцеждали са стихове от твоето сърце.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 18 jan. 2019