Ars Poetica – ВРАТАТА ЩОМ В ЛИЦЕТО ТИ ЗАХЛОПНАТ

Мъжът не живее по друг начин освен чрез религията и илюзиите си. 
Джакомо Леопарди (1798-1837)

ВРАТАТА ЩОМ 
В ЛИЦЕТО ТИ ЗАХЛОПНАТ

Самотник прекосява сам полето,
затрупано от декемврийски сняг.
Денят сумрачен. Времето проклето,
та иде ти на глас да ревнеш чак.

Отишло си кокетното момиче,
в живот-пустиня няма капка страст
какво, че рогоносец те наричат,
и с право, съгласил се бих и аз!

Самотник прекосява сам полето,
а ето че насреща му – жена,
изпратена му сякаш от Небето
сред облак студ и снежна пелена.

Ресниците си заскрежени свежда,
нослето – зачервило се, стърчи
под смръщени от изненада вежди;
устата – пъпка розова, мълчи.

Не казва нищо, думица не казва,
пък и какво ли трябва да рече,
освен да диша с плътната си пазва,
като сърна да рови със краче!

Спогледаха се двамата учтиво,
той рече с поглед в дръзките очи:
Не виждам тук от тебе по-красива,
пък нека и нелепо да звучи!

Какво ли мъж сред личната си драма
да си помисли в този чуден миг
при среща като таз на тези двама,
освен да го разкаже в някой стих.

Вратата щом в лицето ти захлопнат,
и ти – като един от всички нас,
прескочил старата печална локва,

очаквай, мили, звездния си шанс.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 16 dec. 2015 – edited by 18 dec. 2018