Ars Poetica – ЖИВОТЪТ НИ РАЖДА С КРИЛЕ

     ЖИВОТЪТ НИ РАЖДА С КРИЛЕ

         

По телевизията снощи претенциозен поет

два часа се пудреше върху темата Поезия

и усърдно чепкаше словесна дреб.

И друга една гарга – уж го критикуваше,

а пък очевидно толкова се вълнуваше,

че може да се поотърка о своя кумир,

та откровено и безспир

четкаше поета колко е неповторимо велик,

и глъбинно умеел да разкодира естеството

на тайнствено нещо, което зовем живота.

Наддавах ухо, съзерцавайки децата,

които се гонеха, квичейки пред блока

долу, в калта, боклуците, тъмнината.

Милите, още не знаеха що е изкуство,

изключително модерна поезия какво е,

какво са високи философски чюфства.

Те там просто живееха – падаха, ставаха,

и пак падаха, и пак ставаха

с драскотини и рани,

с подутини, синини,

понякога до кръв изподрани,

понякога и с избити зъби,

понякога нахапани

дълбоко, до костта,

от което ужасно боли и сърби...

Докато онези там двамата,

водещата в студиото госпожа, т.е. дамата

и онзи велик именит честит стихоплетец

в това предаване изключително тъпо,

явно съвсем не разбираха колко е скъпа

за всяко честно и храбро хлапашко сърце

илюзията, че животът ни ражда с криле.

И значи, най-високото поетичeско изкуство

е това именно възторжено крилато чувство.

Пловдив – европейска културна столица 2019

          Plovdiv, 1 fev. 2010 – edited 1 fev.2018