Ars Poetica – РЪЖЕНАТА НИВА

РЪЖЕНАТА НИВА

Кой тичал в ръжената нива нощес под пълната луна?
Кой при любимия отивал, привързал с панделка душа,
ала косите си разпуснал, ветрецът с тях да поиграй
и кой ли с начервени устни оттука минал? Кой да знай!

Докато сън дълбок сме спали в очакване на любовта,
докато тъжно сме мечтали, край нас притичала е тя
с коси златисти или черни, разпуснати или на кок,
с очи учудено вечерни и дъх на сладък гроздов сок.

След нея като шлейф на рокля нощта отваряла се там
със силует на ловка сова подир мишленцето от свян.
Не знаем тя защо притичва дълбоко в нощния покой
и всъщност, тя ли го обича, обича ли я всъщност той?

Дали не е красив измамник, обзет от мъжки бесове,
съпруга той дали си няма, която нощем го зове
и Боже мой, какво тогава очакваме да обясни...
Не вярвате, ала такава е всъщност любовта, уви –

неопитно моме, кокетка или жена с опасен чар,
приятната на вид съседка, жената на приятел стар,
коя от тях би устояла, когато в тъмен нощен час
открие, че е пожелала плътта й някого от нас?

Да казвам може би не бива и се налага тук да спра –
откривам в ръжената нива една-единствена следа,
а стори ми се, че момиче е минало нощес оттук
и някой вече го обича, и някой е по него луд...

Какво тук има да се случва, не ми е работа, уви,
животът и така е скучен, животът просто си върви –
парици, слава уж си имаш, дом, вещи и какво ли не,
докато Ръжената нива случайно не те призове

и не откриеш най-случайно, че всъщност и не си живял,
като самотник сам в полята живота тъжно си проспал.
Къде е Ръжената нива? – остава да попитам аз. –

Когато всичко си отива, къде си ти, любовна страст?

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 20 mar. 2011 – edited 30 jan. 2018