МРЪСНИ ДНИ

МРЪСНИ ДНИ*

    21.12.2004.

  Втори ден подир Игнажден, от т.нар."мръсни" или "бесовски" дни преди Бъдни вечер; според народното поверие, наоколо витаят лошите духове и злите сили. Без да съм религиозен, откривам християнската философия по-възвишена сред претенциозните невежество, озлобление, алчност. Не, не съм досега и няма да се кръстя пред олтар, свещ, икона; и не защото не съм религиозен, а защото това е външен знак, но пък съм вярващ, вярвам в Доброто, особено като виждам духовен невежа, който се бие в гърдите и повтаря: аз съм философ-психолог, аз съм Сократ, аз съм Исус Христос и Достоевски на днешното време, аз съм новатор, демократ и хуманист.

  Но как ли да обясня на моите дванадесетокласнички (19 девойчета), че между властници и учител противостоенето е открай време? Искат от мен високи оценки, а смятат, че със записване на това, що им казвам по Роден език и Литература, се изчерпва ученето им. Към света и помежду си, меко казано, никак не са за пример. Домашно възпитание им липсва, но и какво ли добро са видели досега извън дома, какво ли по-гръмко заявено освен наглост и простотия! А то си е фронт между Духовност и гавра с Десетте Божи заповеди у нас, в България. 

  Усещам се понякога островче в океан от помия, случаен минувач край магазин с лъскави пластмасови дрънкулки. Понякога, казвам, не винаги! Не са редки просветленията у тези чудесни инак, сантиментално уязвими душици Катя, Елена, Ширин, Милена; защо обаче така назлобяваха срещу самото учене. Не можеш насила да си им Учител. То е като любовта. Ако не те разбират и не те следват, когато сам се опитваш да им разкажеш за разликата между добро и зло, най-нормалното е да те гледат с празни очи: и теб, и претенцията ти, че си нещо повече от възгордял се самозванец и невежа – при това дипломиран невежа, което е най-неприятната версия на наглото невежество. 

  Вчера първият от двата ми учебни часа в този XII клас мина да слушам учениците как се дърлят помежду си, да ги успокоявам, да си изясняваме какво общо има Паисиевото "О неразумни и юроде" и "Българино, знай своя род и език" с онези техни кремчета, мазилца, гримчета, аксесоари от тенеке и фалшиво злато, дрешки, прически, както и със заетия от глезли в родната ни естрада див непукизъм. Що да им река! Прекръстеният Азис ги очаровал с песните, костюмите, циркаджилъците си – икона на непукизма, с успехите си по света, в топ-класация на ЕмТиВи бил, научавам го от тях. Надупилият се срещу лобното място на Апостола Левски сладкопоен Азис от онзи огромен цветен афиш насред София им лежи на сърце. 

  Мога и да отстъпя, но как да приема отвращението към Училището! Кога от любознателни дечица са станали варвари в храма? – питам себе си, не питам тях. Тези български момичета са обект на пошлостта. Пошлостта в царствени одежди шества из моята мила България вече толкова време! И как ли горките да възприемат любовта за висша духовност, за отношение към света, а не като бяс за консумиране, това ми е проблемът.  

  Горчиви дни, мръсни дни на притеснение.
   

   28.12.2004.

  Рефлексът за писане, т.е. за сътворяване на свят от чувства, образи и размишления, е вроден не у всекиго, макар у всеки от нас да е заложена възможността да усеща духовни излъчвания. Сред осмокласниците имам три ученички, които ми представиха стихчета; от тях едната, според мен, е талант, на който му предстои да се развие. А съпоставянето между лъже-твореца и човека с талант ми вади очите.  Странно наглед, у т.нар. "поетеси" – набедени за поетеси от колегите, но без дарба, според мен, прави впечатление добре подредената форма, зад която обидно лъщи скучно съдържание. У талантливия съдържанието по-често пренебрегва формата, понякога текстът; текстът му, погледнат отгоре-отгоре, даже и не напомня стихотворение, но атмосферата му е интензивна, вълнува – лицето, характерът, неявните затаени очаквания на автора откривам, каквото и на повърхността да не казват думите.  

  Сиви дни... Занимавам се с текстообработващата програмка PageMaker 7.0 и не ми спори особено, едвам напредвам. Нарядко ми се мярва в ума: Можеш ли да си щастлив, когато мамиш първо света, неминуемо после и себе си? Страшно е да кажеш на некадърника, че е некадърник, но още по-жестоко е сам той да го открие. 

  Опитът да издам книга на мои разноски ми бе крайно нужен. Доста неща в текста – факти, образи на простовати българи и претенциозни политици, както и купища сюжети съм взел от реалността, описал съм ги така, както ги възприемаме ние, мнозинството българи, по-скоро: предугадил съм ги още преди да се доразвият като хищници. За политиците говоря. 

  

  17.01.2005.

  Нормалният човек е беден и самотен, защото съвестта и честта му са си у него; докато хищниците шетат на глутници, търсят кого да бастисат, да – жертва си търсят! Не открият ли кого да бастисат, ръфат се помежду си. 

   Аз жертва ли съм?

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 2004/ 2005 – edited by 23 dec. 2018

–––

* http://videlei.com/articles/details/mrasnite-dni-ot-koleda-do-yordanovden/312