Господинът доплува тържествен
с опърпания дневник под мишница
до разбрицаната ни класна стая,
пусна чугунена котва,
наду тревожно сирена,
простичко рече:
простичко рече:
"Деца!
Днес ще вземем... за... за възхищението.
Урокът е тъй труден, че ще ме намразите,
ако взема да ви го обяснявам. Ето защо..."
Днес ще вземем... за... за възхищението.
Урокът е тъй труден, че ще ме намразите,
ако взема да ви го обяснявам. Ето защо..."
И размаха крила.
И понеже времето този ден беше слънчево,
просто изхвръкна през отворения прозорец.
И понеже времето този ден беше слънчево,
просто изхвръкна през отворения прозорец.
Възнасяйки се над училището,
и мизерията на крайния ни градски квартал,
лъщеше умно и весело плешивият му череп
и ние му ръкопляскахме, тропкахме с нозе,
крещяхме – този път наистина въодушевени:
и мизерията на крайния ни градски квартал,
лъщеше умно и весело плешивият му череп
и ние му ръкопляскахме, тропкахме с нозе,
крещяхме – този път наистина въодушевени:
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 1 maj 2008 – edited by 7 oct. 2018
Илюстрации:
- състуденти (горе);
- Людмила, Надя и Вера на гости у баба си Надежда (долу).
- Людмила, Надя и Вера на гости у баба си Надежда (долу).
___
*
Своенравно и предизвикателно, много си го обичам това рошаво гардже. Бел. м., tisss.
Няма коментари:
Публикуване на коментар