Фалшивите пророци
СТЕФАН ПРОДЕВ (1.)
24.12.1999.
Не бях виждал лицето му иначе освен сгърчено в гримаса на уж притеснен човек, а с упорита нотка отвътре, която настоява: Това съм аз; длъжен си да се съобразиш с мен... Три или четири пъти, може и повече, се случва да го виждам ту като човек, ударен от властта, минал през следствените помещения на Държавна сигурност, ту като мастит редактор на вестник, ту автор на сборник стихотворения, ту най-обикновен съгражданин в най-най-обикновен разговор... и все с гадничкото усещане за тази негова сбръчкана душа!*
По друг начин си обяснявах работите, а ето, от книгата му със спомени, за която тези дни научавам, сам тръгнал да буни бесовете около себе си. Гузната му съвест вероятно го принуждава да напада, да хапе довчерашните си приятели само и само да изпъкне колко силно пострадал.
Фактът! Преди доста години, привикан в Държавна сигурност с двама още наивни храбреци... за да отърве кожата и от малодушие най-вероятно изпява пред милиционерския следовател най-близкия си авер, и не само го изпява, но му приписва подвизи, та и приятеля му осъждат на четири години затвор.
След тригодишно лежане под ключ бившият конспиратор и враг на комунизма излиза от затвора, подписал се да бъде информатор на същите тайни служби с таквоз едно страховито именце Страхил, което не ми се щеше тук да споменавам. И какво се получава, питам? Не знам какво се получава, но тази е сенчестата част от блясъка на Славния Девети и блясъка на Паметния Десети**.
Поради что точно тези стремящи се да ни кажат върховни истини и откровения свише за нас – множество обикновени българи, заемат сега героическа поза... както циганчето, дето по своему представяло в гетото превземането на кораба "Радецки":
"И значи, вайводта Ботюв, кат я змъкна от гащите калъчката остра, му зъповяда на капетанина: Ей! Туй гемийка – мойту!"
Този романтичен герой крещи насрещу ми: длъжен си да ме слушаш, Истината говори с моята уста.
По друг начин си обяснявах работите, а ето, от книгата му със спомени, за която тези дни научавам, сам тръгнал да буни бесовете около себе си. Гузната му съвест вероятно го принуждава да напада, да хапе довчерашните си приятели само и само да изпъкне колко силно пострадал.
Фактът! Преди доста години, привикан в Държавна сигурност с двама още наивни храбреци... за да отърве кожата и от малодушие най-вероятно изпява пред милиционерския следовател най-близкия си авер, и не само го изпява, но му приписва подвизи, та и приятеля му осъждат на четири години затвор.
След тригодишно лежане под ключ бившият конспиратор и враг на комунизма излиза от затвора, подписал се да бъде информатор на същите тайни служби с таквоз едно страховито именце Страхил, което не ми се щеше тук да споменавам. И какво се получава, питам? Не знам какво се получава, но тази е сенчестата част от блясъка на Славния Девети и блясъка на Паметния Десети**.
Поради что точно тези стремящи се да ни кажат върховни истини и откровения свише за нас – множество обикновени българи, заемат сега героическа поза... както циганчето, дето по своему представяло в гетото превземането на кораба "Радецки":
"И значи, вайводта Ботюв, кат я змъкна от гащите калъчката остра, му зъповяда на капетанина: Ей! Туй гемийка – мойту!"
Този романтичен герой крещи насрещу ми: длъжен си да ме слушаш, Истината говори с моята уста.
* * *
Трийсетгодишен, женен, с две дечица, канех се да бягам от България. Всичко във вестника, дето работех, от един момент нататък взех да гледам като Театър на абсурда. Колкото по-далече съм, казвах си, толкова по-слабо ще ме гнети и дразни овчедушието, ще разперя криле като албатрос, от висините ще говоря...
Опитах да си представя лъчезарен тревист хоризонт нейде на Запад, е-е, да речем, в Швейцария; в Швейцария швейцарски крави гледат, шоколадът им хубав, часовниците им точни, не воюват швейцарците, не им се налага тепърва да доказват колко са храбри, колко умни, трудолюбиви, уредни. Че от Средните векове се знае: най-добрите воини на света са швейцарските стрелци.
А девиз на японските самураи гласи: На най-добрия нинджа не му се налага да се бие", което иде да рече: ежат се като японски петлета, настръхнали срещу света, недоказалите се, на филибелийски жаргон: таралежат се само леваците.
Размечтал се бях да се куртулиша от нашенския Цирк на посредствеността. Четях стихове на американската чудачка Емили Дикинсън от затънтеното градче Амхърст и ми просветваше пред очи.Ами да! Да говори истина не е привилегия за когото и да било, а лично право на всеки от нас сам да реши кое е истина, кое – демонстрация."Мехури от красноречие: това е всяка слава" – в писъмце пише г-ца Дикинсън. А по ми харесва и е подходящо за темата четиристишието й:
Трийсетгодишен, женен, с две дечица, канех се да бягам от България. Всичко във вестника, дето работех, от един момент нататък взех да гледам като Театър на абсурда. Колкото по-далече съм, казвах си, толкова по-слабо ще ме гнети и дразни овчедушието, ще разперя криле като албатрос, от висините ще говоря...
Опитах да си представя лъчезарен тревист хоризонт нейде на Запад, е-е, да речем, в Швейцария; в Швейцария швейцарски крави гледат, шоколадът им хубав, часовниците им точни, не воюват швейцарците, не им се налага тепърва да доказват колко са храбри, колко умни, трудолюбиви, уредни. Че от Средните векове се знае: най-добрите воини на света са швейцарските стрелци.
А девиз на японските самураи гласи: На най-добрия нинджа не му се налага да се бие", което иде да рече: ежат се като японски петлета, настръхнали срещу света, недоказалите се, на филибелийски жаргон: таралежат се само леваците.
Размечтал се бях да се куртулиша от нашенския Цирк на посредствеността. Четях стихове на американската чудачка Емили Дикинсън от затънтеното градче Амхърст и ми просветваше пред очи.Ами да! Да говори истина не е привилегия за когото и да било, а лично право на всеки от нас сам да реши кое е истина, кое – демонстрация."Мехури от красноречие: това е всяка слава" – в писъмце пише г-ца Дикинсън. А по ми харесва и е подходящо за темата четиристишието й:
Колко е мрачно да си някой
– и като жаба мокра –
цял ден името си да квакаш –
пред възхитена локва...***
И останах при своите, реших да не се правя на велик.
27.12.1999.
Глупаци ли сме, та ни водят за носа с приказки за килим от рози и изобилие от дарове... утре, в неопределеното грядуще? А животът ни се живее тук и сега, разпилян на сюжети като зрънца от броеница, в тази броеница са бели, черни и всякакви по цвят зрънца, какъвто е изобщо светът.
Тогава защо чакаме от някое посолство или чужда столица да ни кажат какво следва! Защо сами да не отберем от миналото си не тревите с мирис на барут и димяща кръв, а дъхавите цветя, които показват как се живее за род и отечество, без онези познати образи на честолюбието (Раковски, Бенковски, Ботев) и пр.; за подтекста говоря, не за самите горди фигури в Българската ни История.
* * *
Да вдигнем у себе си Пантеон на признателност към Героизма, па да спрем да се сравняваме единствено с герои – преклонението не бива да е превръзка през очи: няма нищо по-съществено, по-тъжно, но и по-чаровно от нас, застрашително оредяващите българи в границите на "чистата и свята Република". Едва ли сме и пет милиона вече с българското си самосъзнание и национално достойнство.
01.01.2000.
Тогава защо чакаме от някое посолство или чужда столица да ни кажат какво следва! Защо сами да не отберем от миналото си не тревите с мирис на барут и димяща кръв, а дъхавите цветя, които показват как се живее за род и отечество, без онези познати образи на честолюбието (Раковски, Бенковски, Ботев) и пр.; за подтекста говоря, не за самите горди фигури в Българската ни История.
* * *
Да вдигнем у себе си Пантеон на признателност към Героизма, па да спрем да се сравняваме единствено с герои – преклонението не бива да е превръзка през очи: няма нищо по-съществено, по-тъжно, но и по-чаровно от нас, застрашително оредяващите българи в границите на "чистата и свята Република". Едва ли сме и пет милиона вече с българското си самосъзнание и национално достойнство.
01.01.2000.
Ура-а! В третото хилядолетие от Христа нахълтахме. Много джепане изпуцаха съседите в Новогодишната нощ. То не бяха фойерверки, салюти, бенгалски огън, канонада от изстрели... Същинско бойно поле, да му се не види! Да се не надяваш, че толкова муниции скътал този наш уж кротък и притеснен народ!
Избиваме си комплекса за малоценност ли, братя българи? Правим се на герои, що ли???? (Въпросителните – от тефтерчето на Васил Иванов Кунчев.)
Темата за стопанина – антипод на ратая, на живеещия ден за ден хомункулус, е основна не само за християнската етика и философия; темата я разработвали и адептите, агитаторите на комунизма от Карл Маркс насам, като наблягат, че то не е теория – една от многото, а Учение, т.е. нещо цялостно, съвършено и грандиозно, ключ към тайнствата на обществения космос. Въоръжен с това свято учение, Чичо Вичо от село Голтупан може да се кощопери пред изнежените интелигенти и пред всички т.нар. родни подлоги на империализма.
Подлога – уместна, чудна дума, тъкмо като за случая. Чух я за пръв път от демократ през август 1990 г. – човекът с дълбок звучен глас ме простреля: "Ти си комунистическа подлога", докато с показалец пробва да ми бръкне в окото. Става това надвечер в градинката между три важни обществени институции: Аптеката, Кебапчийницата и Централната пловдивска жп-гара, в присъствие на друг чаровник, който по-късничко издаде ярка седесарска стихосбирка, ако се не лъжа, под надслов "Синята метла". Мотае се нейде у дома с приятелското посвещение от автора. Затварям скобата за някогашни братя-демократи, които тогава и сами се не разбраха кой какъв е и за какво се бори! Минаха някакви си 20... 27 години**** и нещата се поизбистриха, дойдоха си на място. Изясни се кой кой е и за какво се е борил – поетът днес е депутат на ГЕРБ, а човекът със звучния глас и онзи негов навирен показалец си остана преподавател от местната Музикална академия.
Избиваме си комплекса за малоценност ли, братя българи? Правим се на герои, що ли???? (Въпросителните – от тефтерчето на Васил Иванов Кунчев.)
Темата за стопанина – антипод на ратая, на живеещия ден за ден хомункулус, е основна не само за християнската етика и философия; темата я разработвали и адептите, агитаторите на комунизма от Карл Маркс насам, като наблягат, че то не е теория – една от многото, а Учение, т.е. нещо цялостно, съвършено и грандиозно, ключ към тайнствата на обществения космос. Въоръжен с това свято учение, Чичо Вичо от село Голтупан може да се кощопери пред изнежените интелигенти и пред всички т.нар. родни подлоги на империализма.
Подлога – уместна, чудна дума, тъкмо като за случая. Чух я за пръв път от демократ през август 1990 г. – човекът с дълбок звучен глас ме простреля: "Ти си комунистическа подлога", докато с показалец пробва да ми бръкне в окото. Става това надвечер в градинката между три важни обществени институции: Аптеката, Кебапчийницата и Централната пловдивска жп-гара, в присъствие на друг чаровник, който по-късничко издаде ярка седесарска стихосбирка, ако се не лъжа, под надслов "Синята метла". Мотае се нейде у дома с приятелското посвещение от автора. Затварям скобата за някогашни братя-демократи, които тогава и сами се не разбраха кой какъв е и за какво се бори! Минаха някакви си 20... 27 години**** и нещата се поизбистриха, дойдоха си на място. Изясни се кой кой е и за какво се е борил – поетът днес е депутат на ГЕРБ, а човекът със звучния глас и онзи негов навирен показалец си остана преподавател от местната Музикална академия.
Фалшивият праведник звучно кълне и днес от името на Бога, и днес в блога си следва собствената си чудна представа, че е Богоизбран. Има го и в другите световни религии (юдеизъм, ислям) този образ на мизерника. И при нас от ерата на соца, та чак до Иван-Костовото котило, назовано гръмко ДСБ (Демократи за силна България), покръстеният в правата вяра следва усвоен от йезуитите демоничен лик за онзи там отсреща, жизнено необходимия за гнева му Образ на врага.
Ползвайки христовия модел за добродетелен успешен и честит живот, комунистът – или марксистът, ако предпочитате! – по такъв весел начин префасонира нравствените норми, че като краен стремеж надделява не Човеколюбието, не Любовта в широкия смисъл на думата, а надделяват Антагонизмът и Враждата, Тоталното противопоставяне: или те, или ние, среден път няма, мамицата им вражеска, на тях и на малките им врагчета, както се беше изразил някога Трендафил Акациев, събирателен ироничен образ, създаден от група някогашни млади поети на България.
За да се почувства в свои води партаецът, комунистическата, а в случая – Иван-Костовистката, идеология повелява: Унижавай опонента, назовавай го Враг на народа и повтаряй едно и също до разграждане физическо, от личната му собственост до личността на собственика, което ще рече: до екзекуцията на врага*****. И по такъв начин стигаме до темата за гробокопачите на Карл Маркс и компанията му на Запад, още повече, на Изток, та ча-а-ак до екзотичната държава Северна Корея******.
За да се почувства в свои води партаецът, комунистическата, а в случая – Иван-Костовистката, идеология повелява: Унижавай опонента, назовавай го Враг на народа и повтаряй едно и също до разграждане физическо, от личната му собственост до личността на собственика, което ще рече: до екзекуцията на врага*****. И по такъв начин стигаме до темата за гробокопачите на Карл Маркс и компанията му на Запад, още повече, на Изток, та ча-а-ак до екзотичната държава Северна Корея******.
Следва
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, edited by 18 oct. 2018
Илюстрации:
горе – Митинг от лятото на 1990 г. за преименуването на БКП в БСП;
долу – Протести от 1990 г. по улиците на големите български градове.
____* Вж. http://www.slovo.bg/old/litforum/006/yruskov.htm. Не Николай Казанджиев имам предвид, а Йордан Русков, назначен за главен редактор на седесарския вестник "Свобода" в Пловдив от комисия с председател Александър Йорданов, въпреки че конкуренти за това място му бяха далеч по-известни журналисти и автори – Илия Зайков, Димил Стоилов, Йордан Родопски, Иван Дионисиев и пр. Емил Калъчев ми е разправил, като свидетел на случилото се, точно обратна на версията, огласена от Русков. За сведение, Казанджиев е израснал като син на известен анархист и човек на перото (вж. https://literaturensviat.com/?p=128094), самият Николай е известно време под влияние на анархизма и оттам влиза в очите на Държавна сигурност. Двамата – Казанджиев и Русков (имало и трети, не си спомням точно казаното от Емил дали това не е асеновградчанинът Иван Дионисиев) из пловдивските кръчми разпространявали печатани на циклостил позиви срещу властта, ала пред следователя Русков топил Казанджиев. Помня знаменателен лаф от някогашния главен редактор на "Комсомолска искра" Петър Кошутански: "Какви герои пост фактум, бе! Като изяде два шамара в следствието, и да отърве кожата, започва да пее и неща, за които не са го и питали". За Йордан Русков: вж. и https://literaturensviat.com/?p=122759.
** Свалиха Т. Живков на пленум на БКП от 10.ХІ.1989 г.
*** Емили Дикинсън, сб. "Крехки небеса", изд. 1988, с. 58.
**** Гърневски Спас (1953) е Поетът-кмет на Пловдив, сега депутат на ГЕРБ.
***** Според Корана, правоверният изпитва сладко блаженство, обзет от екстаз в Отвъдното, съзерцавайки от висотата на Райските кефове как душицата на съседа-неверник се пържи там долу, в Пъкъла: "Наистина праведниците са в благодат и наистина грешниците са за Ада! Ще горят там в съдния ден" и още много бла-бла-бла...
****** Вж. https://news.bg/world/nova-era-za-kitayskiya-sotsializam-obyavi-si-dzinpin-na-xix-kongres.html? & https://www.blitz.bg/obshtestvo/intervyu/akad-georgi-markov-lenin-i-stalin-ne-sa-poluidioti-ili-chudovishcha-sega-sme-ss-zapada-a-mladoto-pokolenie-se-trese-ot-kyuchetsi-otvratitelna-gledka_news556016.html?fb_comment_id=1927571320592669_1929604147056053 Бел.м.,tisss.
****** Вж. https://news.bg/world/nova-era-za-kitayskiya-sotsializam-obyavi-si-dzinpin-na-xix-kongres.html? & https://www.blitz.bg/obshtestvo/intervyu/akad-georgi-markov-lenin-i-stalin-ne-sa-poluidioti-ili-chudovishcha-sega-sme-ss-zapada-a-mladoto-pokolenie-se-trese-ot-kyuchetsi-otvratitelna-gledka_news556016.html?fb_comment_id=1927571320592669_1929604147056053 Бел.м.,tisss.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар